Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
Когато застана по халат пред умивалника, едно сънливо лице, чорлаво и небръснато, му хвърли отегчен поглед от огледалото. Лека уплаха го полази като студена струйка, когато позна в отражението образа на собствения си умрял брат — такъв биваше сутрин веднага след ставане. Същото уморено лице, същия поглед, неуспял още да се събуди.
Едно ново движение плисна в огледалото известно количество светлина, предназначено да извика изражение на задоволство, но едновременното връщане на светлината предизвика у него смешна гримаса. Вода. Горещата струя бликва като из ведро, обилна, и облак от гъста бяла пара се изпречва между него и стъклото. С бързо движение той се възползува от това вмешателство и успя да влезе в крак със собственото си време и с вътрешното време на огледалото.
Изправи се пред кожения каиш и по него засвятка леденото металическо острие на бръснача. А облачето пара се разсея и отново му показа другото лице, помътняло от физически усложнения, математически закони, в които геометрията опитваше да въведе нов обем, конкретна форма на светлината. Там пред него се намираше лицето с пулс, с туптене на неговото собствено присъствие, преобразено в гримаса, едновременно и усмихната, и подигравателна, и сериозна, която надничаше от влажното стъкло, втечнило парата.
Усмихна се. (Усмихна се.) Изплези се — на самия себе си. (Изплези се на отсрещния, действителния.) Езикът на онзи от огледалото беше обложен, жълт. „Не си добре със стомаха“ — определи той диагнозата без думи, само с гримаса. Пак се усмихна. (Пак се усмихна.) Но този път долови нещо глупаво, изкуствено и престорено в усмивката, която му се връщаше. Приглади си косата (приглади си косата) с дясната (с лявата) ръка и веднага засрамено отвърна поглед и изчезна. Обичаше да застане пред огледалото и да прави глупашки физиономии. Но си помисли, че всички пред огледалото правят същото и тогава още повече се възмути, осъзнал, че тъй като всички са глупаци, значи, той всъщност само отдава дан на простащината. Осем и седемнадесет.
Знаеше, че трябва да бърза, ако не иска да го изгонят от агенцията. От тази агенция, която от известно време се беше превърнала в изходно място на неговото собствено ежедневно погребение.
От докосването на четката сапунът вдигна пухкава белезникавосинкава пяна, която го отвлече от тежките му мисли. Това беше моментът, когато сапунеста течност се изкачваше по тялото му, по мрежата от артерии и улесняваше действието на цялата физиологическа машинария… След като се върна съвсем към нормалното, на него му се стори по-удобно да потърси в сапунисания си мозък онази дума, с която искаше да сравни магазина на Мабел. Пелдора. Грънчарницата на Мабел. Палдора. Саламджийницата или дрогерията. Или всичко заедно: Пендора.
Над сапунерката беше бухнала достатъчно пяна, но той продължаваше да разтърква четката почти страстно. Играта на мехурчетата му доставяше безгрижната радост на голямо дете, която бълникаше в сърцето му като евтин ликьор. Още едно усилие по дирите на преследваната сричка щеше да е тогава достатъчно, за да се разпукне думата, узряла и сочна, за да изплува от неговата небрежна памет, над онази гъста и мътна вода. Но и този път разпръснатите частички, отломени от едно и също цяло, не се съединяваха вярно, не образуваха органичното цяло и той беше готов да се откаже завинаги от думата. Пендора!
И вече беше време да се откаже от това безполезно търсене, защото (двамата вдигнаха поглед и очите им се срещнаха) неговият брат-близнак с бухнала от пяна четка беше започнал да покрива брадичката си със синкавобяла прохлада, движейки плавно и точно лявата си ръка (той му подражаваше с дясната), докато покри стръмната част. Отмести очи и събраните в остър ъгъл стрелки го изправиха пред решаването на нова теорема на тревогата: осем и осемнадесет. Много бавно я решаваше. С твърдата цел да свърши скоро той натисна извития като рог бръснач, послушно следващ движенията на кутрето му.
Като пресметна, че след три минути ще свърши бръсненето, той вдигна дясната си (лявата) ръка до височината на дясното (лявото) ухо, мислейки си пътем, че надали може да има нещо по-трудно от това да се бръснеш както отражението му в огледалото. Беше извлякъл от този факт цяла серия от сложни по-сложни изчисления с цел да провери скоростта на светлината, която ПОЧТИ едновременно отиваше и се връщаше, за да възпроизведе всяко движение. Но естетът, който живееше в него, след борба, приблизително равна на корен квадратен от скоростта, която би могъл да провери, победи математика и мисълта на артиста се насочи към движенията на бръснача, проблясващ ту зеленикаво, ту синкаво, ту белезникаво — според различното осветление. Бързо прокара острието по дясната (лявата) си буза до меридиана на устните — математикът и естетът бяха сега в мир — и със задоволство забеляза, че лявата буза на отражението лъсна чиста, с краища от сапунена пяна.