Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Обърна се към синовете си и видя, че Джиро изучава Мара с интерес. От изражението му личеше, че намира и ранга, и момичето за интригуващи. Да, младежът беше разумен. Джиро засече погледа на баща си и кимна. Изражението му беше твърде жизнерадостно, а кимването твърде изразително за вкуса на баща му. Момчето осъзнаваше, че властта е на една ръка от него, и я желаеше открито. Текума почти въздъхна. Е, Джиро беше млад, с времето щеше да се научи. Все пак имаше нещо нередно в цялата работа, нещо, което не се харесваше на стария лорд. За миг се замисли да отпрати момичето и да го остави на милостта на Минванаби. Амбицията обаче го спря. Мисълта, че синът му ще се изкачи до недостижим ранг, комбиниран с удоволствието да унижи дъщерята на стар враг, успокои съмненията му и лорд Анасати махна на съветника си да мълчи и каза на Мара:
— Избрала си мъдро, дъще. — Като я наричаше „дъще“, окончателно приемаше предложението й пред свидетели. — За кого искаш да се омъжиш?
Накоя едва сдържаше гнева си. Енергичното махане с ветрилото не беше за да я охлади, а да прикрие треперещата й от това предателство ръка. Мара се усмихна. Приличаше на дете, чиито родители са го успокоили след кошмарен сън с демони. Позволи на двамата си офицери да й помогнат да стане. Според традицията тя трябваше да си избере жениха.
Текума Анасати нямаше никакви притеснения за бъдещето, докато бъдещата му снаха се надигаше от носилката. Не обърна внимание на раздвижването на Първия съветник, когато тя тръгна към Джиро с малки стъпки, защото церемониалният костюм не й позволяваше повече. Скъпоценните камъни на главата й проблеснаха, когато застана пред подиума с тримата синове. Халеско и Бунтокапи гледаха Джиро с различни изражения. Халеско сякаш беше горд, докато най-малкият показваше открита незаинтересованост.
Мара направи официалния поклон на годеница и пристъпи напред. Ръката й без колебание докосна рамото на третия син.
— Бунтокапи от Анасати, ще станеш ли лорд на Акома?
— Знаех си! — измърмори Чумака. — Още щом стана от носилката, разбрах, че ще е Бунто. — Погледна Накоя — тя продължаваше да се крие зад ветрилото, но гневът в очите й бе изчезнал и те не изразяваха нищо — и усети внезапно пробождане на несигурност. Можеше ли да са подценили толкова много момичето? Възвърна самообладанието си и се обърна към лорда.
Текума гледаше объркано. Едрият му трети син се надигна и пристъпи тромаво към Мара със самодоволна усмивка. Лорд Анасати махна на Чумака да се наведе и прошепна в ухото му:
— Какво става? Защо Бунто?
— Иска съпруг, когото да контролира — отвърна тихо Чумака.
Текума се намръщи буреносно.
— Трябва да я спра.
— Не можеш, господарю. Ритуалът напредна твърде много. Ако отречеш официалното си съгласие, трябва да я убиеш.
— Погледна петдесетимата воини на Акома само на няколко крачки от подиума и усети, че яката сякаш започва да го стяга.
— Нашите войници са извън сградата. Дори да оцелееш след такова кръвопролитие, което не е много вероятно, ще загубиш цялата си чест.
Последната забележка ужили Текума, защото беше вярна. Дори да успееше да унищожи Мара, щеше да загуби морална позиция, думата му в Съвета нямаше да има тежест, а натрупаната власт щеше да се похаби за нищо. Той почервеня от гняв и изръмжа:
— И защо онзи идиот Минванаби не успя да я убие тая кучка миналия месец! — Мара погледна с престорена невинност към него и той се стегна. — Трябва да обърнем хитрината й в наша полза, Чумака. Джиро е свободен да създаде силен съюз, а Бунто… — Гласът му заглъхна. — Никакви надежди не хранех за него. А сега ще е лорд на Велик дом. Добре де, момичето може и да взе слабоумен съпруг, но пък е само неопитна девица от храма на Лашима. Бунтокапи ще управлява Акома, а той е мой син. Ще прави каквото му кажа, за честта на Анасати.
Чумака гледаше странната двойка. Направи всичко, за да скрие недоволството си, когато Бунтокапи седна непохватно на носилката на Акома. Отегченото му изражение се бе променило в нещо, което никой не бе виждал досега. Устните му бяха извити в горда, граничеща с арогантност усмивка. Нещо отдавна спящо в него се бе разбудило. Същата жажда за власт, която преди малко се виждаше в Джиро. Но за Бунтокапи това не беше сън, а нещо съвсем постижимо. В очите му и в самодоволната му усмивка можеше да се прочете, че по-скоро ще умре, отколкото да позволи на властта да му се изплъзне. Първият съветник прошепна на Текума:
— Надявам се да си прав, господарю.