Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Истината е, че тя не беше съвсем беззащитна, тъй като робът се беше въоръжил с тежък боен кривак, а до вратата видяхме стрелец с опънат финикийски лък, насочил заплашително стрелата право към нас.
Жената ни огледа внимателно и ние забелязахме високомерие в черните й очи, а също и следи от повехнала красота, макар чертите на лицето й около устните, очите и орловия нос да бяха набраздени от тънки бръчки. Микон й отвърна вежливо:
— Ние сме бегълци от Йонийско море и идваме оттам, за да намерим подслон тук след страшната битка с персите при Ладе. Морските богове пожелаха да ни доведат до бреговете на Химера и вашият тиран ни обеща на нас, бездомните, убежище през зимата.
Но Дорией се възмути от почтителния тон на Микон и извика:
— Беглец и бездомник тук си само ти! Аз съм родом от Спарта и съм дошъл тук да търся земята си, но не за да я измоля, а да извоювам това, което ми се пада по право. Влязохме в твоята градина, жено, тъй като жителите на града се надпреварваха да предлагат вниманието и гостоприемството си на другарите ни от простолюдието. Но ние тримата не намерихме достоен за нас дом и явно сме се заблудили. Нямаме никакво намерение да се натрапваме на беззащитна вдовица.
Аз все още държах гълъбовото перо в ръката си. Жената пристъпи и го взе от мен с разсеян жест, след което каза:
— Извинете ме, ако не съм достатъчно любезна с вас, но сами разбирате, че мечовете ви и щитовете ви ме изплашиха, мен, немощната жена. Ала който и от безсмъртните да ви е довел тук, съм му благодарна. За мен е голяма чест да ви посрещна като гости, затова ще заповядам на слугите си да ви приготвят достойно угощение. Виждам, че сте високородни люде, но аз също не съм от простолюдието. Наричат ме Танаквил. Може би името ми не ви говори нищо, но уверявам ви, че това име е известно далеч зад пределите на Химера.
Тя ни придружи до къщата и помоли да оставим оръжието си във входното помещение, след което ни покани да влезем в залата за пиршества. Там на ложетата бяха наредени много възглавнички за облягане на гърба и лактите. Имаше и кът, в който бяха наредени статуи на източни божества и се извисяваше финикийският бог на домашното огнище с боядисано лице, облечен в разкошен хитон. Насред залата имаше огромна купа за размесване на виното с вода, а из ъглите стояха атически вази и урни — по-старите бяха изписани с черни фигури, а по-новите — с червени.
Танаквил каза скромно:
— Виждате сами, че приемната ми зала е мрачна и паяци плетат паяжини из ъглите. Радостно ми е, че най-сетне мога да посрещна знатни гости, които да уважат скромния ми дом. Ако можете да потърпите още малко, ще заповядам ей сега на готвачите си да приготвят вкусни гозби, да охладят вино и ще изпратя роба си да купи жертвено месо и да доведе музиканти, които да свирят на флейта и сиринга. — Тя ни се усмихна, черните й очи светнаха: — Самата аз съм стара и грозна жена, но не се безпокойте. От житейски опит знам какво искат мъжете след дълъг морски път. Не страдам от предразсъдъци и мисля, че няма да се излъжете в очакванията си.
Докато чакахме началото на пиршеството, тя ни накара да се изкъпем в здравословната вода на каменния басейн. Ние се съблякохме и оставихме дрехите си на плочите до къпалнята в двора, след което се гмурнахме с удоволствие в топлата вода. Дойдоха още роби, които ни измиха главите и намазаха телата ни с благовонни масла. Танаквил разглеждаше телата ни, без да се смущава, докато опитните ръце на мъжете ни разтриваха. Скоро почувствахме приятно облекчение и ни се прииска да се смеем и да се наслаждаваме на живота. Дрехите ни бяха отнесени от робите, за да бъдат почистени, а вместо тях ни донесоха одеяния от най-тънка вълна и наметки, които се закопчаваха на рамената. След това влязохме отново в залата за пиршества и се изтегнахме на ложетата. Слугите започнаха да нареждат най-различни закуски върху сребърни блюда пред нас — маслини, тънки парчета осолена риба, хапки печено месо, варени яйца, пълнени с гъби и сладки корени полети със зехтин.
Всичко това възбуди още повече апетита ни и жаждата ни, тъй че едва изслушахме музиката на слепия флейтист и пеенето на красивите момичета, които изпълняваха с нежни гласове старинни местни песни. Най-накрая в залата влезе Танаквил, която се беше преоблякла в скъпи одежди и беше вдигнала косата си така, че шията й беше открита и украсена със скъпоценна огърлица с жълти камъни. На китките й подрънкваха златни и сребърни гривни, които струваха навярно цяло състояние. Танаквил беше намазала страните си и устните си с багрило, а веждите й бяха изписани с черна боя, тъй че подчертаваха още повече блестящите й очи.