ФОР

– Аз... – започва тя.

– Спри да ми губиш времето. Какво правиш тук? – Хвърлям помежду ни смачканата бележка и вдигам вежди към нея. – Минаха години, откакто умря, и през това време така и не се опита да изиграеш тази драматична поява. Какво е различното сега?

Отначало тя не отговаря. След това се стяга и казва:

– Ние – безкастовите – обичаме да следим нещата. Неща като Изборната церемония. Този път моите очи и уши ми съобщиха, че си избрал Безстрашните. Щях да дойда сама, но не исках да рискувам да налетя на него. Аз станах... нещо като лидер на безкастовите и е важно да не се излагам на риск.

Усещам кисел вкус в устата си.

– Брей, брей. Какви важни родители си имам. Толкова голям късметлия съм!

– Това не си ти – казва тя. – Нима поне част от теб не се радва да ме види?

– Да се радвам да те видя? Та аз едва си те спомням, Евелин. Живях горе-долу толкова време без теб, колкото и с теб.

Лицето ù се изкривява. Нараних я. Доволен съм.

– Когато избра Безстрашните – продължава бавно тя, – знаех, че е време да стигна до теб. Винаги съм планирала да те намеря, след като направиш своя избор и вече зависиш от себе си, за да мога да те поканя да се присъединиш към нас.

– Към вас – казвам. – Да стана безкастов? Че защо бих го направил?

– Градът ни се променя, Тобиас. – Макс изрече същите думи вчера. – Безкастовите започват да се обединяват, също както правят Безстрашните и Ерудитите. Скоро всеки ще трябва да избере страна и знам на коя ще искаш да бъдеш ти. Мисля, че наистина си способен да постигнеш много.

– Ти знаеш към кои ще искам да се присъединя аз. Сериозно? Не съм кастов предател. Аз избрах Безстрашните и им принадлежа.

– Да, но ти не си един от онези малоумни идиоти, търсещи опасности – изстрелва тя. – Също както не си и задушен Дървен търтей. Можеш да бъдеш повече и от двете, повече от всяка каста.

– Нямаш никаква представа какъв съм и какъв мога да бъда – натъртвам. – Бях най-високо класиралият се послушник. Искат да стана един от лидерите на Безстрашните.

– Не бъди наивен – тя присвива очи към мен. – Те не искат нов лидер. Искат пешка, която да могат лесно да манипулират. Именно затова Джанийн Матюс ходи толкова често в централата на Безстрашните и вкарва любимците си в кастата ти, за да ù докладват за поведението ви. Не си ли забелязал, че е наясно с неща, които не би трябвало да знае, че изменя обучението на Безстрашните и експериментира с него? Все едно Безстрашните някога биха променили нещо по своя инициатива...

Амар ни беше казал, че обикновено зоната на страха не е в началото на инициацията, че това е нещо ново, което се изпробва в момента. Експеримент. Но тя е права – Безстрашните не правят експерименти. Ако са наистина загрижени за практичността и резултатността, няма да се занимават да ни учат да мятаме ножове.

А и ето че Амар се оказа мъртъв. Не бях ли именно аз този, който обвини Ерик, че е доносник? Не го ли подозирах със седмици, че продължава да контактува с Ерудитите?