Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
Тогава те, добре запознати с това, което се било случило, така започнали да успокояват буйния гняв на Венера:
— А в какво, владетелко, се е провинил толкова синът ти, че се противиш с такова упорство на неговото любовно щастие и силно желаеш да погубиш тази, която той обича? Но кажи ни, какво престъпно има в това, ако се е усмихнал охотно на едно мило момиче? Не знаеш ли, че той е вече пораснал и е вече младеж, или пък си забравила на колко е години? Да не би, понеже изглежда толкова прекрасен за възрастта си, да ти изглежда винаги момче? Ти си майка и освен това разумна жена, а винаги следиш старателно лудориите на сина си, виниш у него палавостта, изобличаваш любовните му увлечения и кориш у твоя прекрасен син твоите собствени хитрини и твоите собствени страсти. Но кой от боговете, кой от смъртните ще търпи ти да сееш навсякъде сред хората любовно желание, ако ти в собствения си дом пречиш да се люби любовта и затваряш училището, достъпно за всички, на женските слабости.
Така от страх пред стрелите му ласкаели те Купидон дори в негово отсъствие с любезната си защита. Но Венера, разсърдена, загдето те обръщат на смях нейната обида, ги отминала и с ускорена стъпка поела в друга посока път към морето.
Шеста книга
1. През това време Психея се лутала по различни пътища и ден и нощ с неспокойна душа търсела съпруга си с все по-силно желание, ако не може да смекчи гнева му със съпружески ласки, то поне да го умилостиви с робски молби. И като видяла веднъж някакъв храм на върха на стръмна планина, си казала: „Но отде да зная дали тук не пребивава моят повелител?“ Макар че била отмаляла от непрекъснатите усилия, тя веднага насочила натам бърза крачка, която надеждата и желанието отново ускорили. Така изкачила без умора планинския склон и доближила светилището. Там видяла житни класове на купчини и други, сплетени във венец, видяла още и класове от ечемик. Там имало и сърпове, и всякакви сечива за жътва, но всичко пръснато безредно и небрежно, както става, когато работниците по лятна горещина захвърлят всичко. Психея ги сложила грижливо поотделно и след като ги разпределила внимателно, ги подредила както трябва, с вярата, че не трябва да оставя занемарени нито храма, нито обредите на никой бог, но че трябва да измолва благосклонното състрадание на всички.
2. И ето в това трескаво и усърдно занимание я сварила хранителката Церера213 и веднага й заговорила отдалеч:
— Ах, клета Психея! По цялата земя Венера в тревога, с ярост в душата си търси твоите следи и ти крои най-страшно наказание, като жадува да ти отмъсти с всичките сили на своята божественост. А ти през това време се занимаваш с подредба на моите вещи и мислиш за всичко друго, но не и за своето спасение?
Тогава Психея се хвърлила в краката на богинята, с обилни сълзи овлажнила следите от нейните стъпки и с косите си помела земята, я призовала за милост с многобройни молби:
— Заклевам те в твоята благородна десница, във веселите жътвени обреди, в мълчаливите тайни на твоите ковчежета214 и в крилатите колесници на твоите служители дракони, и в браздите на сицилийската земя215, и в колесницата-похитителка, и в крепката земя, и в Прозерпина, която влезе в брак с мрака, и в светлото завръщане на дъщеря ти, която ти отново си намери, и във всичко останало, което покрива с мълчание светилището на атическата Елевзина216, помогни на клетата душа на Психея, твоята покорна молителка! Позволи ми да се скрия в този куп класове за няколко дни, докато яростният гняв на великата богиня с течение на времето се укроти или пък поне моите сили, отслабнали от дълги страдания, се възстановят след спокойна почивка!
3. А Церера й отговорила:
— Трогната съм от твоите придружени със сълзи молби и желая да ти помогна, но не мога да си влоша отношенията с моята родственица217, с която ме свързват стари приятелски връзки, а освен това е и добра жена. Затова бързо се отдалечи от този храм и бъди доволна, че не те задържам и пазя под стража.
След като против очакванията си била отблъсната и сломена от двойна скръб, Психея се върнала обратно и сред сенчестия лес на дълбока долина видяла храм, построен с рядко изкуство. В желанието си да не пропусне никое средство, та било то и несигурно, за по-добра надежда, но да спечели благоволението на който и да е бог, тя приближила свещените врати. Там видяла скъпи дарове и одежди с извезани по тях златни букви, окачени по клоните на дърветата и по стълбовете. Те съдържали освен благодарности за благодеяния още и името на богинята, на която били посветени. Тогава тя избърсала сълзите си и паднала на колене, обгърнала с ръце още топлия жертвеник и промълвила тази молитва:
213
Церера (отъждествявана с гръцката Деметра), сестра на Юпитер, е богиня на плодоносната земя и на земеделието.
214
В тях били поставяни свещени предмети, които били изнасяни и показвани през време на празненствата на Церера.
215
Според сицилийската традиция Прозерпина, дъщерята на Церера, била грабната от Плутон-Хадес в Сицилия, но други версии посочват други места. Отвлечена била от безумно влюбения в нея цар на подземния свят и с огнената му колесница, теглена от дракони, отведена в подземното царство. Потопена в скръб, Церера се оттеглила на Олимп. Тогава плодородието изчезнало, явил се глад, цялата земя запустяла. За да възвърне живота на земята, Юпитер наредил през известно време от годината Прозерпина да излиза над земята — тогава Церера е радостна и всичко в природата цъфти и зрее. Когато обаче Прозерпина е в царството на Плутон, на земята цари зима и мраз.
216
Култът на гръцката Деметра (латинската Церера) бил тачен най-вече в Елевзина — град в Атика, на 20 км разстояние от гр. Атина. Тук в чест на двете богини — майка и дъщеря, били устройвани Елевзинските мистерии. Празненствата траели девет дни през месец септември. Те започвали с голямо шествие, което тръгвало от Атина и изминавало пътя до Елевзина. Всички били окичени с мирти и носели факли. Начело носели статуята на Бакх, който в тия мистерии минавал за син на Церера и годеник на Кора (Прозерпина). Участниците пиели вино, пеели обредни песни и правели жертвоприношения, като произнасяли обредни формули. Накрая давали представления и картини из живота и страданията главно на Церера.
217
Церера е сестра на Юпитер, който е баща на Венера. Следователно Церера е леля на Венера.