Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Ти ще се разправиш с последиците от бунта в Зила. Аз ще издиря причините за него — изграчи Вещерът и си тръгна, оставяйки Мос да лежи под дъжда — ядосан, уплашен и победен.
Императрица Лараня и по-малкият й брат Реки се шмугнаха през овалната порта, прогизнали и останали без дъх от смях. Щом се озоваха в павилиона, Есзел повдигна театрално вежди и каза шеговито на Реки:
— Хората ще си помислят, че никога не си виждал дъжд.
Деверът на Мос се разсмя като малко дете. Това изобщо не беше далеч от истината.
Павилионът се издигаше в средата на голямо езеро, а тесен мост го свързваше с останалата част от покривните градини на Императорската цитадела. Стените му бяха от резбовано дърво — филигранна плетеница от изрязани растителни мотиви, през които тези, които се намираха вътре, можеха да гледат навън към водата. Есзел бе запалил фенерите, висящи на колоните, заради спускащия се здрач. Павилионът можеше спокойно да побере осем души, които да се разположат удобно на пейките, така че тримата не страдаха от липса на пространство.
Реки седна и се загледа с възхищение в изящната дърворезба. Лараня го целуна по бузата и се обърна към Есзел.
— Дъждът е голяма рядкост там, където сме родени — обясни тя.
— Досетих се — усмихна се младежът.
— Духове! — възкликна Реки, докато пиеше с очи развълнуваната повърхност на езерото. — Сега зная как се е чувствал Зиазтан Ри, когато е писал „Перлата на Водния бог“_._
Есзел го изгледа с любопитство.
— Да не би да си я чел?
Реки изведнъж се засрами, осъзнавайки, че се е надувал. Древният текст на Зиазтан Ри — който съдържаше едни от първите наблюдения по естествена история в империята — беше изключително рядък и ценен.
— Ами… може да се каже…
— Защо не си ми казал за това? — нахвърли му се Есзел. — Виждал съм преписани откъси, но никога не съм чел цялата поема.
— Помня я цялата — рече братът на Лараня, опитвайки се да звучи толкова скромно, колкото можеше. — Това е едно от любимите ми произведения.
— Цялата? — едва не изкрещя Есзел. — Умирам от нетърпение да я чуя от началото до края.
— Ще бъде чест за мен — поклони се Реки. — Никога не съм срещал някой, който даже да е чувал за Зиазтан Ри.
— Значи не си се срещал с подходящи хора — намигна му Есзел. — Ще трябва да те поразведа из двора.
— Почакай малко — намеси се Лараня, надигна се от мястото си и седна до Есзел. — Есзел си е мой! Няма да ти позволя да ми го отмъкнеш, за да водите разни сухарски разговори за книги и отдавна умрели хора.
— Императрицата ревнува! — засмя се младежът.
Лараня изгледа двамата си спътници. Всеки от тях заемаше особено място в сърцето й. Дори да искаха, едва ли можеха да бъдат по-различни, ала ето че си паснаха страхотно. Брат й имаше сиви, напрегнати очи, а от края на лявото му око до извивката на челюстта му лицето му бе прорязано от дълбок белег. Дългата му до брадичката коса беше лъскаво черна с един бял кичур отляво — спомен от онова злополучно падане в детството му, което беше белязало и физиономията му. Бе тих, несръчен и интелигентен и създаваше впечатлението, че никога не се чувства удобно нито в дрехите, които носеше, нито в собствената си кожа.
Есзел, от друга страна, имаше буен нрав и буквално преливаше от жизненост; маниерите му често бяха преувеличени и приличаше повече на обитател на Речния район в Аксками, отколкото на Императорската цитадела с ярката си очна линия, грим и боядисана в лилаво, червено и зелено коса.
— Съвсем малко ревнувам! — закачливо каза младата жена. — Просто ви искам и двамата за себе си!
— Е, вашият сан си има своите привилегии — заключи Есзел, изправи се и се поклони ниско. — Аз съм на ваше разположение, Императрице!
— Тогава ти заповядвам да ни издекламираш поема за дъжда — рече Лараня и забеляза как очите на брат й светнаха.
— Случайно се сещам за една поетична творба, където дъждът е ключов елемент — каза младежът с пъстроцветната коса. — Искате ли да я чуете?
— С удоволствие! — възкликна Реки. Той бе изпълнен с благоговение към Есзел, който беше както член на Имперския съд, така и превъзходен поет. Императорският съветник по въпросите на културата го бе предложил за тази престижна длъжност, тъй като смяташе, че до няколко години младежът ще се превърне в бляскаво име на поетичния небосклон и връзката му с управляващата фамилия щеше да е от полза и за двете страни.