Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Хлапе, помисли си за него тя. Можеше само да надуе свирката и неопетнената му репутация да стане на боклук. Точно така, можеше наистина да го накара да се гърчи като червей.
Бяха изминали няколко дни след като върна обратно цветята на Анджело. Сега нещата узряваха и наставаше време за истинското действие. Вдигна слушалката и набра номера.
Анджело протегна ръка и слепешком напипа слушалката в съня си.
— Да-а? — каза той сънливо.
— Слушай, жребецо — каза тя. — Не мислиш ли, че точно сега е настанало време да те науча наистина как да го правиш?
Той не каза нищо, опитваше се да събере мислите си.
— Последният ти шанс, миличък — каза тя подигравателно. — Защо не си размърдаш хубавото задниче до мен бързо и ще ти покажа номера, които никога няма да забравиш!
Докато той се разбуди съвсем, тя беше затворила слушалката. Беше минало полунощ. Облече набързо някакви панталони и риза и се спусна по задния изход. Надяваше се, че ще отиде на желаното място, до което Шифти Флай нямаше да го проследи.
26.
Лара се разхождаше с широки енергични крачки из всекидневната си и пушеше. Изглеждаше напрегната и възбудена. Беше рано сутринта — светлината току-що започваше да разкъсва тъмнината. През прозореца се виждаше Ню Йорк, чийто сгради започваха да придобиват очертания.
Защо въобще се захванах с тази работа? — помисли си тя.
Ник спеше в спалнята. Защо трябваше да бъде Ник?
Докато дръпваше от цигарата, ръката й трепереше леко. Чувстваше, че не иска да продължава по-нататък. Ник не беше виновен за нещата, които беше направил бащата. Дъки К. Уилямс беше прав, а Рио, с нейните нечовешки планове, въобще не беше права. Обичаната много от нея сестра Маргарит беше мъртва и никакво отмъщение, колкото и голямо да беше то, нямаше да я върне. Щом Енцо Басалино беше виновният, тогава защо не оставеха Дъки да се справи с него по начина, по който искаше.
Ох, господи! Как въобще се въвлече в цялата тази работа? Само преди няколко часа тя и Ник бяха излезли от „Льо Клуб“.
— При теб или в моя хотел? — беше попитал той многозначително.
Замаяна и лекомислена от многото шампанско, тя беше отговорила:
— При мен.
Бяха започнали да се целуват в колата навсякъде, като ученици от гимназията.
— Бейби, бейби, подлудяваш ме — беше казал той, придвижвайки ръката й върху твърдата издатина в панталоните между краката, която придаде истинност на изречението му.
За миг се беше почувствала обзета от вина, защото се бе отдала на удоволствието от допира му, а не трябваше по никакъв начин да се радва на такова нещо. Но щом достигнаха апартамента й, вината й се стопи и изчезна в ръцете му, когато той смъкна деветстотин доларовата й черна рокля, повали я на пода и започна да прави любов с нея.
След това я беше отнесъл в спалнята и го беше направил още веднъж, след което тя беше заспала.
Сега беше будна и обикаляше из стаята като раздразнена котка.
Възможно ли бе да се е влюбила в някого, когото се предполагаше, че трябва да мрази?
— Какво ще кажеш за едно кафе, принцесо? — попита Ник, влизайки във всекидневната, с което я сепна. Беше гол. Тялото му беше слабо, стегнато, покрито със слънчев загар.
Обви я с ръце, притисна я силно до себе си и бавно започна да смъква халата от раменете й, плъзгайки го по тялото й.
Тя изпита отново силно желание. С усилие отдръпна главата си назад, но така получи още по-страстни целувки по шията. Никога с никой друг не беше изпитвала такова искрено физическо влечение. Винаги беше имало някакви причини, поради които лягаше в леглото с някого. Груби, земни причини.
С Ник не беше така. Е, имаше все пак една причина. Но тя вече нямаше никакво значение, не означаваше нищо.
Той я вдигна леко и я отнесе обратно в спалнята.
— Лейди, прекрасна си. Искам да кажа, наистина прекрасна. Разбираш ли какво казвам?
Да, тя разбираше какво казва той. Също разбираше, че скоро щяха да дойдат сутрешните вестници. И как ли щеше да се почувства той тогава?
Бет остана при децата на Басалино. Чувстваше се уплашена и й беше зле. Ако нещо се случеше с детето на Анна Мария, виновна щеше да е изцяло тя — просто не можеше да издържи да го помисли.