Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Франк се обади сутринта. Гласът му звучеше забавно:
— Събирай си багажа и изчезвай — каза той с груб глас. — Веднага. Не искам да те видя, когато се върна.
— Всичко ли е наред? — попита тя разтревожено. — Бебето?
Той не отговоря веднага, но после каза със силен и студен глас:
— Изчезвай, майната ти, от мойта къща, курво, и не оставяй никакви адреси, щото само да те видя някъде, ще те убия — и тръшна слушалката.
Бет подскочи потресена и същевременно зарадвана. Всичко свърши, каквото и да беше то. Беше свободна. Сега можеше да се прибере у дома.
С неуверена ръка вдигна слушалката и се обади на информацията, за да научи номера на болницата. Разбра го и звънна там.
— Търся мисис Франк Басалино. Беше приета рано сутринта. Аз съм нейна роднина. Добре ли е тя?
Телефонистката й отговори с извинителен тон:
— Съжалявам, но не можем да даваме информация по телефона.
Ще отида сама, помисли си тя тъжно. Бързо отиде до стаята си и приготви малкия си багаж. След няколко минути беше вън от къщата. Обзе я облекчение. Скоро щеше да се върне при дъщеря си Чайна в комуната. Но първо трябваше да разбере как е Анна Мария.
Отиде с автобус на една пресечка до болницата. Изпита ужас да не би случайно да налети на Франк, но страхът й беше превъзмогнат от отчаяната нужда да разбере за Анна Мария.
— Мисис Басалино почина в осем часа сутринта — й каза сестрата. — Имаше усложнения с положението на бебето и други неща… — Гласът й почти затихна. — Вие близка роднина ли сте? Мисля, че доктор Роджърс би искал да разговаря с вас.
— А бебето?
— Беше направено всичко възможно, но се боя…
Бет се обърна и хукна да бяга.
Сестрата се затича след нея и извика:
— Моля ви, почакайте, ако въобще можете да сте ни от помощ…
Бет продължи да бяга. Не спря, докато не достигна голямата централна гара, където си купи билет за дома.
Преди да се качи на влака, се обади на Кас:
— Мисля че стана точно както ти искаше — каза тя с горчив тон. — Но как това ще помогне на Маргарит? Определено няма да я върне обратно, нали?
27.
Двамата правеха любов.
— Ставаш все по-добър — отправи накрая Рио своя комплимент към него. — Май бях лоша с теб.
Анджело беше на гребена на вълната. Владееше се изцяло. Като мощна кола, регулирана перфектно, той преодоляваше всички неравности и хълмове и не даваше засечка, нито се повреждаше.
„Стоунс“ шепнеха тихо и палаво от стереомагнетофона, който им служеше за приятен фон. Беше ранна вечер, цял ден нещата вървяха успешно.
— Да починем и похапнем, нещо — обяви Рио. — Имам приятел, който може да ни донесе всичко, което поискаме. — Претърколи се по леглото и вдигна слушалката.
Анджело се отпусна по гръб ликуващ. Ако тя поискаше още, той можеше да продължи до безкрай. Кралски Жребец.
— Да-а, можеш да доведеш Пийчиз — измърка Рио в слушалката. — Сигурна съм, че ще има много работа. Добре. До скоро. Бай. — Отпусна се на леглото. — Храната е на път. Какво ще кажеш за едно аперитивче, мили?
Анджело си мислеше да се обади ли до казиното да им каже, че няма да дойде тази вечер. Но, по дяволите, това само щеше да задейства Шифти Флай да се кукне отвън, а на кой му беше притрябвало това?
— Готов съм — каза той спокойно.
— Страхотно!
Рио обичаше да смърка опиати от шишенца. Скоро тя отвори едно шишенце и го напъха под носа му.
Той вдиша дълбоко и усети въздействието му чак до пръстите на краката си.
— Знаеш ли, не си чак толкова лош — прошепна тя и се плъзна по тялото му, галейки го. След това го прекрачи с дългите си крака, яхна шията му и приседна. — Ох, Исусе Христе, брадата ти е много бодлива!
Енцо крачеше из стаята за посетители в болницата. На лицето му беше застинала мрачна физиономия.
Франк седеше на стол, хванал главата си с ръце.
Енцо мърмореше нещо на италиански, като от време на време подхвърляше презрителни думи към своя син.
Доктор Роджърс влезе в стаята. Изглеждаше уморен човек, носеше очила, имаше оредяла коса и беше доста слаб.
Енцо го потупа по рамото:
— Докторе, знаем, че сте направил всичко, което можете. Не трябва да обвинявате себе си.
Доктор Роджърс отмести ръката на Енцо от себе си.
— Не обвинявам себе си — каза той с възмущение. — Ни най-малко, мистър Басалино. — Извърна се и хвърли святкащ поглед към Франк. — Боя се, че клетото момиче е било много лошо бито. Бебето нямаше никакъв шанс, беше…