Повелителят на сребърния лък

- Не зная какво точно означава това, приятелю. Как да разбера?

Одисей обви кърпата около раменете си и изпъна гръб, за да се разкърши.

- Помниш ли как се упражняваше с дървени мечове? Всички движения, парирането, контраатаките, правилното разположение на краката и усилието винаги да си в равновесие?

- Разбира се. Ти беше суров учител.

- И си спомняш първия път, когато се озова в истинска битка, в която се проливаше кръв, а във въздуха се носеше страхът от смъртта?

- Да.

- Движенията са същите, но разликата е по-голяма от Великата зеленина. И с любовта е така, Хеликаон. Можеш да прекараш много време с една курва, да се смееш и да изпиташ истинско удоволствие. Но когато те удари любовта… ех, разликата е огромна. Ще чувстваш по-голяма радост от докосването на ръката й и от усмивката й, отколкото от сто страстни нощи, с която и да е друга. Небето ще е по-синьо, слънцето - по-ярко. Ах, тази нощ Пенелопа ми липсва…

- Сезонът почти свърши и ще се прибереш у дома за през зимата.

- Да, нямам търпение.

Одисей пак вдигна каната и отпи голяма глътка.

- Диомед помоли да ти напомня за него - каза Хеликаон. - Надява се да му позволиш да плава с теб, когато порасне.

Приятелят му се изкикоти.

- Той е чудесен смел малчуган. Колко е голям?

- Скоро ще навърши дванадесет… и не е толкова малък. Един ден ще стане чудесен цар, ако боговете позволят. Боях се, че може да е като баща ми, студен и безчувствен. За щастие е наследил духа на майка си.

- В онзи ден ме изненада, Хеликаон - каза Одисей. - Но това бе приятна изненада и ти прави чест.

Преди другият да отговори, неколцина войници с конични шлемове и бронзови нагръдници се приближиха до огъня. Първият се поклони ниско.

- Господарю Хеликаон, царят моли да го посетиш.

Хеликаон се изправи.

- Кажи му, че за мен е чест да съм поканен. Ще дойда веднага след като отида на кораба, за да си облека дрехи, достойни за царски дворец.

Войниците отново се поклониха и се оттеглиха. Одисей също се надигна на крака.

- Вземи Аргуриос и спътника му със себе си - каза той. - Сигурен съм, че биха искали да срещнат царя.

- Не съм в настроение за микенска компания, Одисей.

- Тогава го направи заради стария си учител.

Хеликаон въздъхна.

- За теб ще сляза и в Хадес. Добре. Ще прекарам вечерта, умирайки от скука в компанията им. Но искам да направиш нещо за мен, може ли?

- Разбира се, момко.

- Виж дали ще откриеш богинята. Бих искал да се срещна с нея.

- Вероятно е ликийска курва, която ще ти лепне някоя болест.

- Нищо, пак я намери. Сигурно ще се върна преди съмване.

- Добре. С удоволствие ще си говоря с нея, докато се чука с моряците ми.