Глутница ангели

Отидох на Трафалгарския площад и заедно с другите туристи зяпнах Колоната на Нелсън. Кой знае защо — вероятно заради пълното ми историческо невежество и животът, прекаран пред телевизора — винаги съм си представял Ози Нелсън22 навръх големия каменен фалос. Та бях малко разочарован от статуята на адмирала, който привлича гълъбите. А гълъби там — дал бог. Мястото е омърсено от тях. В буквалния смисъл на думата. По причини, известни най-вече на хората в лондонското кметство, уличните продавачи имат разрешителни да предлагат и храна за птици, които туристите да хвърлят на летящите плъхове. Човек би си помислил, че страна, изживяла веднъж чумна епидемия, ще е по-предпазлива с животните, преносители на зарази, но не би! (Всъщност нещата като че ли се проясниха, когато по-късно установих, че Китайският квартал е само на хвърлей от тази люпилня на гълъби. Да ви призная, побиха ме тръпки. Никога повече няма да хапна пиле по китайски. Без мен!)

Оттам поех на юг към Темза. На крайбрежната улица Виктория минах по моста за пешеходци и се захласнах по очертанията на хоризонта на изток — наистина невероятната гледка, където над всичко властваше огромното кубе на „Свети Павел“! Ненагледна красота, ще знаете, в която има нещо странно, импресионистично.

Поех покрай реката на изток, при големия комплекс на изкуствата. Отбих се в кафенето на Националния кинотеатър да изпия една бира и дори някакъв тип ме помоли за автограф. Оказа се американски турист, така че това не ме грееше особено. Умираше си от щастие — явно не беше чел английски вестници. Влязох и в киното, за да намеря кошче за боклук, и смаян, съгледах плакат за филм, в който навремето се съм се снимал: беше сложен на таблото „Предстоящи прожекции“. Кинотеатърът явно организираше прожекции под надслов „Седемдесетте години, които сме забравили“, и бе изкопал отнякъде копие на този странен нудистки мюзикъл със заглавие „Мангизи“. Това бе една от многото роли, с които съм се захващал от отчаяние след залеза на „Солникови и Пиперкови“. Всъщност в този филм не съм се разголвал, а и повечето сцени с мен бяха отрязани в монтажната — слава богу! Все пак можете да ме видите сред групата надървени младоци, впили се в огромната гърда, която хем пее, хем пуска мляко. В това безмилостно действие — разпределението на ролите, гърдата се бе паднала на Каръл Уейн. Симпатична дама.