Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Това е смърт.
— Господин Бърнс! — повика някой.
Мракът се разсея, а заедно с него изчезнаха и петте силуета. Отново бях на неугледната улица в Ийст Енд, заслепен от ярките улични лампи.
Пред мен стоеше Ума Дхармамитра.
Оказа се, че ресторантът е само на някакви си две пресечки. Бях готов да се закълна, че вече съм минавал по време на лутането си по улицата, направо не проумявах как не съм забелязал заведението. Вътре си беше същото както онзи следобед, когато бях идвал за пръв път. Ама съвсем същото. Само да не ме помислите за расист, но имах чувството, че на масите седят същите хора, които ядат същата храна. Тук беше дори онази червенокоса лелка с лице като зурла, която набиваше същата гнусотия. Така че не се изненадах, когато Ума седна на същата маса в ъгъла и келнерът остави с трясък пред мен студена бира „Кингфишър“.
Единствената разлика, разбира се, бе, че го нямаше Дазра.
Преполових ненаситно, на една глътка бирата, докато сервитьорът сипваше чай на Ума. Тя отпи две малки глътчици, сетне кръстоса ръце върху лепкавата пластмасова маса.
Погледна ме право в очите.
— Сигурно трябва да ви благодаря — рекох аз.
— За какво?
Взрях се в нея, опитвайки се да разбера дали знае, дали също вижда онези страхотии, които съм видял на странната тъмна уличка.
Каквото и да означаваха те.
— Май се бях изгубил — подхванах аз.
— Не е зле човек да знае пътя — съгласи се Ума и понаведе глава.
Пак отпи от чая, без да казва нищо: започна да ми се прави на непроницаема азиатка. Почти никой в заведението не говореше, чуваха се само потракването по чиниите и мляскането.
— Е, какво мислите за принц Чарлс? — направих се на ударен аз. — Много е смешен с тези уши, нали?
Глас в пустиня.
— Слушайте — рекох и се наведох напред. — Наистина съм ви признателен за онова, което сторихте. В смисъл че… — И аз не знаех какво да кажа, колко да разкрия от онова, което току-що бях изживял. Дали жената щеше да ме разбере, или щеше да си помисли, че ми хлопа дъската? — Не се шегувам — рекох й. — Аз такова… видяхте ли нещо отвън?
— Зрението ми е чудесно. Виждам много неща.
— А едни типове в черно? — престраших се аз. — Не ви говоря за Ей Си-Ди Си.
Ума изобщо не обърна внимание на въпроса ми — отпи от чая и побутна чашата встрани. Пак положи ръце върху масата — имаше мънички детински пръсти — и се наведе напред, докато носовете ни бяха на някаква си педя разстояние.
— Вярвам, че сте тук не току-така, господин Бърнс — каза ми Ума.
— Тоест?
— И аз не съм съвсем сигурна — отвърна жената. Облегна се на стола, но продължи да ме гледа право в очите. — Засега.
— А Дазра знаеше ли?
— Не — каза Ума. Щом чу името му, жената се натъжи. — Вашият Дазра беше слуга. Макар че ще ми липсва много. Той ли ви доведе тук тази вечер?
— Да. Видях във вестника съобщението за смъртта му. Помислих си, че… — млъкнах аз насред изречението: не знаех какво да кажа.
— И какво си помислихте, господин Бърнс?
— Не знам. Почувствах се зле. Дори виновен. Но и аз не знам защо. Нямам никаква вина, че е мъртъв. Нали?
— Прозявката на пеленачето — отбеляза Ума.
— Моля?
— Стара индуска поговорка. И най-свирепата буря може да е породена от прозявката на пеленаче. Това означава, че и най-безобидните случки могат да доведат до ужасяващи последици.
— Пеперудата разперва криле в Токио — изпелтечих аз.
— Моля?
— Сигурна ли се, че това е древна индуска поговорка?
Ума сви съвсем лекичко рамене.
— И какво се е случило на Дазра? — настоях аз.
— Наистина ли искате да узнаете?
— Разбира се — отвърнах аз. — Точно затова съм дошъл при вас.
— Но нали ми казахте, и то недвусмислено, че само минавате по тези места. Че сте чужденец.
— Често говоря глупости — въздъхнах аз. — Рисковете на професията.
— Казахте също така, че сте се нагледали през този живот на — как ли се изразихте? — а, да, на чудесии.
— Обясних ви вече, рисковете на професията. А и чудесиите май ме застигат навсякъде, независимо дали го искам, или не. Но ви питам за сега и трябва да разбера. Какво се е случило? Какво, по дяволите, става тук?
Ума се позамисли, сетне ми кимна. А може би кимна на сервитьора, защото той стовари пред мен поредната бира и забърза нанякъде.