Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Но Талия само се изуми нескрито.
— Трикръвна! — Закрачи из стаята, начесто стрелкаше Каран е поглед. — Това обяснява… почти всичко. Двамата с Мендарк често сме разсъждавали за причината да си различна. И какво се случи в Каркарон?
— Щом Лиан получи свободата си, бях длъжна да спазя своята половина от уговорката. Рулке пожела да намеря за него Пътя между световете, но тогава всичко се обърна срещу нас.
— Значи Лиан те е придумал да отидете в Каркарон?
— Не говори глупости! Аз реших! Измъкнах се потайно от къщата, но той ме спипа и не ме пусна да тръгна сама. — Очите на Каран засияха. — Държа се великолепно! И не съм виждала по-храбра постъпка от опълчването му срещу Рулке. Е, накрая нищо не постигна. Къде е Лиан сега? Всичко наред ли е с него?
— Нищо му нямаше, когато тръгвах от Готрайм — премери думите си Талия и седна на скамейката.
Каран си спомни за печените личинки и грабна котлето.
— Искаш ли чай? — попита нехайно.
— Какво си сготвила? Може ли да опитам?
— Ти не си ли носиш храна?
Каран държеше котлето настрана, силно притеснена.
— Имам предостатъчно! Просто ми стана любопитно…
Каран полека изсипа личинките в дъното на огнището, изми котлето и го напълни с вода. Пиха чай в дървени чаши, издялани нескопосано от предишен обитател на заслона.
— Как ме намери? — попита пак Каран. Талия обясни защо обикаля наоколо.
— Радвах се на свободата, да си призная.
— Значи Каркарон е изоставен?
— Да, така го заварихме аз и Шанд на четвъртия ден от хид, значи преди три дни. А днес се натъкнах на следа от малък ботуш при ръба на платото на една левга оттук. Кой друг можеше да е освен тебе?
— Не съм била аз — замисли се Каран. — Минах през гората и после валя сняг.
— Интересно… Не знаех накъде да продължа, затова вървях по края. Зърнах тази къщурка съвсем случайно.
— Малка следа ли?! — ахна внезапно Каран. — Не е Рулке, не са и гашадите. Да не се е изгубила жена или момиче от Готрайм?
— Всички си бяха там, когато тръгнах. Не смееха да се отделят от къщата заради транкса. Прегладнявам. Я да видим с какво да се заситим.
Същинско изобилие според Каран — цял самун хляб, увит в мазен плат и все още мек, малка пита твърдо сирене, два вида сушено месо, едното подлютено както го обичаха жителите на горещите северни земи. Талия си носеше солена риба, също и огромно парче пушена риба.
— Риба… — изсумтя Каран. — Откраднах няколко пушени змиорки от Каркарон и още усещам вкуса на този боклук.
— Ами да не беше крала храна от гашадите, но не пренебрегвай моята риба толкова лекомислено. Няма по-вкусна риба от бамунди. Гозба за принцеси.
— Пушено бамунди? Де да знам… — проточи Каран.
— Както искаш. Видя ли бамунди, не мога да се спра. И да знаеш, все се чудя дали Шанд не я е измъкнал от личните запаси на. Мендарк. — 0, това вече е друго! Ще я опитам.
Талия се подсмихна и извади цяла кутия сладкиши. Тя се бе погрижила дори да вземе няколко подправки в хартиени кесийки. Имаше сушени плодове и зеленчуци.
— Готови сме за пиршество, липсва само лук. Как ще се тъпчем с пушено бамунди, особено измъкнато под носа на Мендарк, като нямаме лук?
Каран, която се срамуваше, че няма какво да предложи, веднага се засмя до уши.
— Имам две глави лук. Ще ни стигнат.
— Прекрасно! Виж какво намерих в Каркарон.
Талия й подаде ножа. Каран се разчувства и я прегърна повторно.
— Подарък ми е от милата Малиен.
Каран доливаше чашата кафе и чоплеше сладкиша. Не знаеше как да подхване разговора заради тежките си угризения. Изведнъж изпъна ръцете си по масата.
— Знам, че сгреших. Ако искаш, вържи ме, няма да се дърпам. Талия избута ръцете й от масата.
— Не на мен се пада да отсъдя. Кажи ми все пак какво си направила.
— Лиан е по-важен за мен от всичко, но сега се боя. Колко ли хора е убил транксът? Как ли ще се промени светът?
Талия се пресегна и докосна сцепената й устна.
— Това от какво ти е?
Каран се впусна да разнищва историята си. Разказът се проточи дълго, защото от Каркарон се отплесваше накъде ли не и далеч назад в миналото — до детството, до баща й Галиад — наполовина ааким, до Тенсор и останалите аакими. Пак изреди преживяното в Нощната пустош, повтори признанието на Тенсор онази нощ в Сухото море, сподели за нещастната си майка и за любовта си към Лиан.
Обясни всяка негова привидна проява на двуличие и коварство — в Нощната пустош, през злощастната нощ в Тулин, дори в Шазмак, когато го свари да тършува за Огледалото. Не пропусна и миговете на доблест — как подпали старата къща в Нарн, как търпя мъченията в Готрайм, за да не я предаде. Очите й блестяха, докато описваше сказанието му в Каркарон.