Човекът от остров Луис

Той обаче разполагаше само с миг за собствената си болка и носталгия, защото Дона се обърна и го видя. По вечно бледите ѝ бузи плъзна руменина и тя бързо промълви нещо на Фионлах, който на свой ред се сепна. В очите му се появи странно изражение. Вина? Страх? Преди Фин да успее да го разчете, то се изпари и бе заменено от смутена усмивка. Двамата си кимнаха – неловък, мълчалив поздрав през стъклото, което бе много по-лесно за разбиване от преградата неизречени неща, стояща помежду им.

– Искаш ли да влезем? – попита Гън.

– Не – поклати глава Фин и като махна с ръка на младата двойка, продължи напред по тротоара, карайки Гън да подтичва, за да го настигне. През ума му само за миг прелитна въпросът защо Фионлах не е на училище.

В „Хебридиън“ се настаниха в един тъмен ъгъл и Гън отиде до бара за две малки бири. След като ги донесе, извади кафяв хартиен плик и го плъзна по масата с думите:

– Но не си го получавал от мен.

– Кое да съм получавал? – прибра го в чантата си Фин.

Сержантът се ухили и двамата известно време отпиваха от бирите си в мълчание. После Гън остави своята чаша върху картонената подложка и каза:

– Преди половин час получихме обаждане. Пращат инспектор от Инвърнес, за да започне разследването.

– Точно както очаквахме – кимна Фин.

– Вероятно ще дойде чак след седмица. Началниците отгоре явно не виждат особена спешност в разкриването на едно петдесетгодишно убийство. – Той надигна пак чашата си, после я върна отново точно върху влажното кръгче, останало върху подложката. – Но след като веднъж пристигне, няма да мога да ти съдействам повече. Което е жалко, защото знам, че си добро ченге. Фактът, че си напуснал полицията, няма да ти бъде от полза и най-вероятно ще те помолят да не си пъхаш носа в работата им.

– Не се и съмнявам – усмихна се Фин. – Накъде всъщност биеш, Джордж?

– Натам, че времето, с което разполагаме, е кратко и е най-добре да не се помайваме, а да го оползотворим подобаващо.

– Тоест?

– Тоест, ще ми се да прескоча до остров Харис и Шилебост, да проуча семейството на стария Тормод Макдоналд и да видя дали няма да ми просветне нещо относно мъжа, когото изровихме от мочурището. Ще ми бъде приятно да покажа на онези фукльовци от Инвърнес, че и ние, селяците, не сме чак толкова прости.

– А аз как се вписвам в картинката?

– Колата ми от няколко дни е повредена. Поне това е официалната версия. Мина ми през ума, че може да ме хвърлиш дотам.

– О, нима?

– А-ха. – Този път Гън отпи по-продължителна глътка. – Е, какво ще кажеш?

Фин сви рамене.

– Мисля, че Маршели няма да има нищо против да разнищя загадката.

– Така и предполагах. Нали все пак си бивше ченге. Впрочем... между вас двамата има ли нещо?

– Дълга история, Джордж – отвърна Фин, избягвайки погледа на другия. – Но в момента нямаме връзка. – Той пресуши чашата си. – По кое време искаш да тръгнем?