Повелител на сенките [bg]

— Заради Студения мир?

Той кимна.

— Когато властващите вземат подобно решение, то вдъхва на онези, които вече са изпълнени с предразсъдъци, смелостта да дадат израз на дълбоко спотаяваната си омраза. Смятат, че просто имат куража да изрекат на глас онова, което всички мислят в действителност.

— Марк…

— Според Зара аз съм ненавиждан. — Очите на Марк бяха потъмнели. — Сигурен съм, че баща й е част от онази група, която настоява Хелън да остане заточена на остров Врангел.

— Хелън ще се върне — заяви Кристина. — Сега, когато ти си тук и се би толкова лоялно на страната на нефилимите, несъмнено ще й позволят да се върне.

Марк поклати глава, ала единственото, което каза, бе:

— Съжалявам за Диего.

Кристина вдигна ръка и я сложи върху неговата, пръстите му бяха нежни и хладни като върбови клонки. Изведнъж й се прииска да докосне повече от него, искаше да почувства кожата му под тениската, очертанията на челюстта му, там, където очевидно никога не се бе бръснал и никога нямаше да му се наложи да го направи.

— Не — каза тя. — Всъщност не съжаляваш. Нали?

— Кристина — прошепна Марк, мъничко безпомощно. — Може ли…?

Кристина поклати глава — ако го оставеше да я попита, никога нямаше да успее да му откаже.

— Не може — отвърна тя. — Ема.

— Знаеш, че то не е истинско. Обичам Ема, но не по този начин.

— Ала онова, което тя прави, е важно. — Кристина се отдръпна от него. — Джулиън трябва да го вярва.

Марк я погледна объркано и тя си спомни: той не знаеше.

Не знаеше за проклятието, за това, че Джулиън обича Ема, нито пък, че Ема обича Джулиън.

— Всички трябва да го повярват. Освен това — побърза да добави — да не забравяме за Кийрън. Ти току-що сложи край на връзката си с него. А аз току-що сложих край на връзката си с Диего.

Марк придоби още по-объркано изражение. Кристина предположи, че елфите не бяха възприели човешките идеи за това, че е нужно малко време, за да превъзмогнеш една неуспяла връзка.

Пък и тези идеи може би бяха глупави. Може би любовта си беше любов и намериш ли я, трябва просто да я вземеш. Тялото й определено крещеше на ума й да млъкне: искаше да обвие ръце около Марк, искаше да го прегърне, докато той я прегръщаше, да усети гърдите му до своите, всеки път, когато си поемеше дъх.

Нещо отекна в мрака. Прозвуча като счупването на огромен клон, последвано от протяжен, влачещ се звук. Кристина се обърна рязко, посягайки към своя меч пеперуда. Ала той беше вътре, върху нощното й шкафче.

— Мислиш ли, че е нощният патрул на центурионите? — прошепна на Марк.

Той също се взираше в мрака, присвил очи.

— Не. Това не беше звук на човек. — Той извади две серафимски ками и пъхна едната в ръката й. — Нито пък на животно.