Признаци на живот [bg]

— Все едно че ще обираме банка — каза Уенди, когато слизаха от колата. Тъмната нощ беше студена и ветровита. — Усещам си пулса.

— И аз — потвърди Мариса. — Само заради приказките на Робърт, че това е престъпление.

Бяха спрели на паркинга на клиниката в началото на улицата. Като заключиха колата, вдигнаха яките на престилките си и се наведоха срещу вятъра. Влязоха в двора на клиниката. Сградата бе притихнала. С изключение на фоайето при главния вход, където имаше светлина, всички прозорци бяха тъмни.

— Готова ли си? — попита Мариса.

— Не съм сигурна — каза Уенди. — Какъв е планът ни? — Тя трепереше от студ. Лекарските престилки не топлеха.

— Трябва да намерим компютърен терминал независимо къде. Хайде, Уенди, ако стоим тук, ще замръзнем.

Без да се бавят, пресякоха двора и се изкачиха до главния вход. По пътя си и двете се взряха в огромната бетонна саксия със смачканите храсти, спомен за ужасната съдба на Ребека.

Мариса натисна дръжката, но беше заключено. През стъклото видяха цяла бригада хора да лъскат мраморния под. Тя почука по стъклото, но никой не й обърна внимание.

— По дяволите! — изруга Мариса и се огледа за друга врата, но не откри нищо.

— Замръзвам — каза Уенди. — Да се прибираме в колата.

Спуснаха се обратно по стълбите и пресякоха двора. Срещнаха някакъв мъж, насочил се към клиниката.

— Вратата е заключена — извика Уенди, но мъжът продължи.

По-нататък, при изхода от двора, срещнаха друг мъж, забързан също към клиниката. Уенди отправи и към него предупреждението. Двете продължиха към паркинга, но изведнъж Мариса се спря и се извърна към клиниката. Двамата мъже се обърнаха един след друг и като видяха, че Мариса ги наблюдава, изчезнаха бързо в различни посоки.