Сбогуване [bg]

Автор: Макманн Лайза
Серия: Опасни сънища #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Пергамент Прес
ISBN: 978-954-641-048-1
Переводчик: Валентина Донкова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист

Перейти на страницу:

— Бележката е на вратата, прането е готово.

Джейни се засмива и взема коша.

— Благодаря ти. Прекрасен си.

Кабъл се ухилва.

— Прането не ми е силната страна, но се оправям. Може ли да задържа бельото?

Ухилва се пак и тръгва към вратата.

— Ами… ще трябва да попиташ майка ми.

Джейни се смее.

Кейб се чувства неловко.

— Ууф. Мамка му. Добре, оставям те да си вършиш нещата… няма да ти се пречкам. Звънни ми, когато ти потрябвам. Утре сутринта ще ви взема за погребението, ако искаш.

— Благодаря ти — казва тя. — Би било чудесно.

И го изпраща с поглед.

Сряда

9 август 2006

08:46

Кабъл чука на вратата.

— Съжалявам, че те притеснявам — казва. — Знам, че имаш нужда да бъдеш сама. Нося ти само малка закуска, за да не се налага ти да се занимаваш с тези неща.

Джейни прехапва устна. Поема подноса.

— Благодаря.

— Ще се видим по-късно.

Кабъл взема на бегом разстоянието до вкъщи.

Джейни тропа силно на вратата на майка си.

— Сега какво има?

— Майко? Нося ти закуска — провиква се през затворената врата. — От Кабъл е. Той ще се върне в десет и половина да ни вземе за погребението, така че трябва да си готова дотогава.

Тишина.

— Майко!

— Просто я остави на тоалетната масичка.

Джейни влиза. Доротея Ханаган седи на ръба на леглото и се поклаща напред-назад.

— Добре ли си?

— Остави я и се разкарай.

Джейни поглежда часовника си, оставя чинията и излиза от стаята с усещането, че има топка в корема.

Пъхва се набързо под душа и оставя хладката вода да я облива. Днес не е толкова горещо навън. Това е добре дошло за погребението — ще им бъде по-лесно да стоят до гроба под слънцето.

Джейни досега е била само на едно погребение в живота си — това на баба й в Чикаго, преди много време. То беше в църква и там имаше много непознати със сини коси. Спомня си, че всички ядоха рулца с шунка и захарни бисквитки и пиха портокалов сок, а тя си играеше на гоненица из мазето на църквата с няколко далечни братовчеди, преди възрастните да им се скарат. Това беше останало в паметта й.

Тя избра службата да се състои на гроба на Хенри. Хората по-трудно заспиват, докато стоят прави навън.

Дори пияните.

09:39

Сега си спомни защо не обича рокли.

09:50

Джейни тропа колебливо на вратата на майка си.

Няма отговор.

— Майко?

Остават само четиридесет минути, преди Кабъл да дойде да ги вземе, и Джейни започва да се изнервя.

— Майко — вика, този път по-силно. „Защо всичко трябва да е толкова трудно?“

Накрая Джейни отваря вратата. Доротея седи на леглото с чаша водка в ръка. Косата й е мазна, както винаги. И тя е по нощница, както винаги.

— Майко!

— Няма да ходя — казва Доротея. — Не мога да отида. — Превива се на две, притиска с ръка стомаха си, сякаш я боли, без да изпуска чашата. — Болна съм.

— Не си болна, пияна си. Закарай си задника под душа, веднага.

— Не мога да отида.

— Майко! — на Джейни започва да й писва. — Боже! Защо трябва да правиш това? Защо всичко трябва да става толкова трудно? Пускам душа и се къпеш, разбрано.

Джейни отива с гневни стъпки до банята и пуска душа. Връща се все още ядосана в стаята на майка си и грабва питието от ръцете й. Трясва го върху масичката и то се разлива. Дърпа майка си за ръката, опитвайки се да я изправи.

— Хайде! Да не искаш да променят часа на погребението заради теб.

— Не мога да отида! — казва Доротея като се старае да звучи твърдо. Но крехкото й тяло не представлява трудност за Джейни.

Джейни издърпва майка си до банята и я напъхва в кабината по нощница. Доротея, кряска нещо. Джейни се протяга, взема шампоана и излива малка част върху главата й. Косата й е толкова мазна, че шампоанът не се разпенва. Джейни напълва шепи и прави втори опит.

Доротея ръкомаха срещу Джейни. Джейни вече цялата е мокра, роклята й също. Тя придържа главата на майка си наведена назад, така че водата да тече отгоре й и да отмие шампоана от косата.

— Всичко разваляш — казва Джейни. — Няма да позволя да развалиш и днешния ден. Сега — продължава, докато спира водата и взема кърпа, — свали тази идиотска нощница и се подсуши. Не мога да повярвам, че всичко това се случва. Просто невероятно.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?