Сбогуване [bg]

Автор: Макманн Лайза
Серия: Опасни сънища #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Пергамент Прес
ISBN: 978-954-641-048-1
Переводчик: Валентина Донкова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист

Перейти на страницу:

Хенри.

Джейни го гледа въпросително.

Само след миг в съзнанието й просветва отговорът на въпроса какво трябва да стори.

— Помогни ми. Помогни ми, Хенри.

Хенри изглежда изненадан. Послушно се изправя и приближава до Джейни.

Джейни му показва зъбите в шепите си.

— Можеш да ми помогнеш да променя това, знаеш го. Аа ги върна ли обратно?

Очите на Хенри говорят. Пълни с одобрение. Той кима.

Джейни се усмихва с беззъба усмивка. Кимва му в отговор. Натиква обратно зъбите в устата си, сякаш са кубчета лего. Когато приключва, потупва леглото и се усмихва.

Хенри сяда.

— И ти си като мен — казва той.

— Да.

— Чух те — чух всички онези неща, които ми каза. Съжалявам.

— Радвам се. Искам да кажа, радвам се, че си ме чул. Не трябва да съжаляваш. Ти не си знаел.

Гледа празния стол на Хенри.

Хенри се обръща към нея.

— Мисля, че… че щеше да е хубаво да те познавам.

Джейни преглъща сълзите си.

Той хваща ръката й.

— Тя ми липсва. Доти. Добра ли е с теб? Добра майка ли е?

Джейни дълго съзерцава ръката на баща си в своята. Не знае какво трябва да отговори. Накрая вдига рамене. Казва:

— Е, от мен все пак излезе нещо.

Оглежда се в лицето на Хенри.

Усмихва се накриво през сълзи.

06:10

Вратата на стаята на Хенри в интензивното се отваря.

Сестрата от първата смяна е, проверява състоянието му. Джейни се стряска, изправя гръб и търка очи.

— Не ми обръщай внимание — казва сестрата, докато мери пулса на Хенри. — Като че ли имаш нужда от още сън.

Джейни се усмихва и се протяга. Поглежда към Хенри и си спомня. Беше странно — за пръв път някой друг се намесва в нейния сън.

После поема дъх изненадана и скача на крака, за да види по-добре.

— Той… — обръща се към сестрата, тя тъкмо тръгва към вратата. — Той изглежда различно. Лицето му изглежда различно.

Сестрата поглежда към Хенри и проверява картона му.

— Така ли? — Усмихва се разсеяно. — Надявам се, по-добре.

Но Джейни не откъсва поглед от Хенри.

Позата му излъчва спокойствие, напрежението е изчезнало от лицето му, юмруците му са разтворени и ръцете лежат отпуснати край главата. Има вид на умиротворен. Агонията си е отишла.

Сестрата вдига рамене и излиза. Джейни продължава да съзерцава Хенри, щастлива, че той очевидно се чувства добре и вече не сънува ужасните си кошмари. За миг през главата й дори минава мисълта, че би могъл да се събуди.

Но тя знае, че сега той най-после може да успее да умре.

18:21

Джейни, с нов план в главата, влиза в банята в болничната стая на Хенри и затваря вратата. Не са й останали много сили, затова затварянето на вратата е най-лесното решение срещу попадане в капана на следващия кошмар.

Отваря вратата и влиза в съня. Бавно. Полека. Без пищене, без ярко боядисани стени, които да се блъскат в нея.

Само сумрачният салон с оскъдната светлина, процеждаща се през високия прозорец.

Стаите по дължината на коридора са празни.

Госпожица Стюбин и Хенри вече ги няма.

Останал е само столът на Хенри.

На стола има бележка.

Скъпа моя Джейни,

Твърде много бяха изпитанията ти. Но ти все пак си по-силна, отколкото предполагаш.

До следващата ни среща,

Марта

П. С. Хенри иска да си помислиш за „Вилицата на Мортън“.

06:28

Джейни затваря вратата към последния сън в живота си.

Когато събира достатъчно сили, излиза от него, прекосява коридорите на болницата, стига до автобусната спирка, хваща автобуса до вкъщи и пада в леглото.

Вторник

8 август 2006

11:13

Джейни се събужда, потна като маратонец. Бузата й е залепнала за калъфката. Косата й е подгизнала. В къщата е поне 200 градуса.

А тя умира от глад.

ОТ ГЛАД.

Препъва се до кухнята и застава пред хладилника, яде каквото й падне. Преди да отпие голяма глътка от млякото, допира студената кутия до лицето си, за да го охлади. После взема кубче лед и обтрива врата и ръцете си с него.

— Всемогъщи боже — промърморва, докато грабва пластмасова кутия с остатъци от спагети болонезе. — Трябва ми въздух!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?