Сбогуване [bg]

Петнадесет минути по-късно, вече е под душа, водата е студена. Малко прекалено студена е, но Джейни знае, че в мига, в който излезе от банята, ще започне да се поти, така че продължава да поддържа температурата.

Когато спира душа, чува гласа на майка си — Доротея говори по телефона. Джейни застива на място и подслушва минута-две, после се увива в голяма кърпа, връзва я на гърдите си и отваря вратата на банята, от косата й капе вода по пода.

Доротея, по нощница, затваря телефона. Обръща се и поглежда Джейни, лицето й е изтощено и състарено. Бледо като луната.

— Той е мъртъв — казва простичко. Свива рамене. — Крайно време беше.

Тръгва обратно към спалнята, но не и преди Джейни да е видяла как устната й затреперва.

Джейни стои в коридора, от нея се стичат капки вода, но тя не усеща.

— Мъртъв е — повтаря като ехо.

Сякаш звукът на гласа й прави факта по-реален. Джейни обляга гръб на стената в коридора и бавно се свлича надолу, докато стигне пода. Отмята глава назад и се удря в стената.

— Баща ми е мъртъв.

Напълно безчувствена е.

Свърши се.

След няколко минути Джейни се изправя и влиза в спалнята на майка си, без да чука. Доротея хлипа на леглото.

— Е? Какво трябва да правим сега? — пита Джейни. — Имам предвид погребение и така нататък.

— Не знам — отговаря Доротея. — Казах им, че не искам да ме занимават. Могат и сами да се оправят.

— Моля? — на Джейни й идва да се разкрещи. Решава да се обади в болницата, но се отказва. Обръща се към майка си. И й нарежда с ледено любезен глас. — Звънни им пак и им кажи, че Хенри е евреин. Той трябва да бъде закаран в еврейски погребален дом. — Поглежда празния гардероб на Доротея. — Ти поне една сносна рокля имаш ли, майко? Имаш ли?