Сбогуване [bg]

Мисли за майка си, по различен начин. Нов, от тази вечер. Решава да отиде на още една сбирка. Може дори да сподели и своята история някой път. Ако е в настроение. Или пък не. Казахме без големи решения. Без сериозни ангажименти. Всеки ден сам за себе си.

Джейни поема дълбоко дъх и усеща как хладината на нощта изпълва дробовете й. Остава още миг на прага, после се изправя и наднича през прозореца на кухнята, като допира лице до прашната стара мрежа против комари и закрива с ръце очилата си, за да изолира блясъка от уличните лампи. Лъчи от мека светлина падат по диагонал вътре в къщата.

Кутията със спомени я няма.

Също и тортата.

Джейни се смее тихичко, но малко я боли. За кратко беше оставила всички тези грижи зад гърба си. А сега, ето че отново е тук и ще поостане, поне за известно време.

Няма да е много забавно.

Но животът продължава.

Всичко се развива в една или друга посока. Любов, способности, болести, недъзи. Знания.

Училище. Нов живот, където малцина ще я познават. И малцина ще я наричат момичето от наркоотдела. Но пък доста ще сънуват.

Въздиша.

Ден подир ден. Сън подир сън.

Изборът й е направен. Засега. За днес.

— Това е — обръща се шепнешком към пеещите жици. — Наистина е това.

Вечерният хлад, встъпление към есента, неусетно е сменил жегата и Джейни потрива настръхналата кожа на ръцете си.

Изтощително е да мисли за всичко. Влиза безшумно. Заключва вратата след себе си. Сваля обувките и захвърля раницата на дивана. Но преди да каже „лека нощ“ за последен път тази вечер, Джейни има наум само още едно нещо, което трябва да свърши.