Сбогуване [bg]

Джейни вторачва поглед в тревата.

След минута Кати, облечена в стандартната кафява униформа на UPS, се прокашля и пристъпва напред. Джейни усеща как у майка й се надига напрежение.

— Тази пък коя е? — просъсква Доротея към Джейни.

Джейни я стисва за рамото и не отговаря.

— Хенри Фейнголд ми беше клиент и през годините станахме добри приятели — започва Кати с треперещ глас. — Винаги имаше чаша кафе или разхладителна напитка за мен. А когато разбра, че колекционирам снежни преспапиета, започна да ги издирва в мрежата, докато купуваше неща за малкото си магазинче. Беше наистина много мил човек и ще ми липсва по маршрута… благодарна съм ти, Джейни, че ми каза, за да мога да се сбогувам. Това е.

Кати се връща на мястото си.

— Благодаря ви. Някой друг?

Кабъл побутва Джейни. Тя го сръчква обратно.

И тогава.

Тогава.

Доротея се обажда:

— Аз искам да кажа нещо.

Коремът на Джейни се свива от страх.

Равинът кимва и Доротея прави няколко несигурни стъпки към мястото, откъдето може да се обърне с лице към присъстващите.

„Какво ли ще каже?“ Джейни поглежда Кейб и вижда притеснение и в неговите очи.

Тъничкият гласец на Доротея не се чува лесно в това широко, отворено пространство.

Поне докато не започне да крещи.

— Хенри беше баща на Джейни, да. Единственият мъж, който някога съм обичала. Но ме изостави, след като напуснах училище заради него, а нашите не ме приеха обратно. Беше луд човек, просто ужасен. Провали ми живота и сега се радвам, че е мъртъв!

Приключила речта си, Доротея с треперещи пръсти започва да се суети с ципа на дамската чанта.

— Мили боже — прошепва Кейб.

Всички присъстващи са онемели, напълно шокирани. Джейни нервно си проправя път и отвежда майка си до мястото, на което двете стояха от началото на церемонията. Усеща лицето си пламтящо и червено. Пот се стича по гърба й. Старателно избягва погледите на гостите. Унижена до смърт.

Никак не помага и фактът, че след като Доротея успява да отвори чантата си с едва забележимо усилие да се прикрие, надига пред всички плоската си бутилчица.

Равин Грийнбаум бърза да прекъсне неловкото мълчание.

Кейб придържа Джейни през кръста в знак на подкрепа. Свежда поглед надолу към земята и Джейни съзира тънка усмивчица на лицето му. Иде й да скочи и с все сила да го настъпи. И да бутне майка си в дупката. Чуди се в какъв ли сериал би могла да участва подобна сценка.

Джейни търси с очи равина и се опитва да привлече вниманието му.

— Може ли и аз да кажа нещо? — пита.

— Разбира се — казва равин Грийнбаум, въпреки че вече не е съвсем сигурен.