Крахът на титаните [bg]

— Всъщност не ми е нужен лекар. Трябва ми работа. Ще ме заведеш ли до канцеларията на фабриката?

„Момиче с характер“, с уважение си рече Григорий. Току-що пребита от полицай, а мислеше как да намери работа.

— Канцеларията е затворена. Казах го, за да объркам полицаите. Обаче мога да те заведа на сутринта.

— Нямам къде да спя — отвърна тя предпазливо. Той нещо не разбираше. Предлагаше ли му се? Много момичета от село го правеха, когато пристигнеха в града. Но може би имаше предвид обратното, че иска легло, но не е готова да му се отплаща със секс.

— В къщата, където живея, има една стая, в която живеят няколко жени — каза той. — Спят по три на легло, но винаги ще се намери място за още една.

— Колко далеч е?

Той посочи надолу по улицата, успоредна на един железопътен насип.

— Ей там.

Катя се съгласи с кимване и скоро влязоха в къщата.

Той живееше в задната стаичка на първия етаж. Тясното легло, което споделяха с Лев, беше до стената. В стаята имаше още печка с място за приготвяне на храна, маса с два стола и прозорче, което гледаше към железницата. Обърнат сандък служеше за нощно шкафче, а на него стояха кана с вода и купа за миене.

Катерина обходи с внимателен поглед мястото и запомни всичко. Накрая каза:

— И всичко това е за теб?

— Не, не съм някакъв богаташ! Деля го с брат си. Той ще се върне по-късно.

Тя пак се замисли. Може би момичето се опасяваше, че ще трябва да прави секс и с двамата. За да я успокои, Григорий й рече:

— Да те запозная ли с жените?

— Има време. — Тя седна на стол. — Нека си почина малко.

— Разбира се.

В печката бяха подредени цепеници, готови за палене. Григорий винаги го стъкмяваше сутрин, преди да отиде на работа. Драсна клечка и я хвърли сред подпалките.

Нещо избумтя и Катерина се стресна.

— Просто влак — обясни той. — Точно до железницата сме.

Наля вода от каната в купата и я сложи на поставката над огъня, за да се затопли. Седна срещу Катерина и я погледна. Имаше права светла коса и бледа кожа. Отначало я беше взел за хубавка, но сега видя, че е направо красива, с някак ориенталски черти на лицето, вероятно от някой неин сибирски предтеча. Освен красиво, лицето й изглеждаше решително — плътните й устни бяха привлекателни, но и твърди. Синьо-зелените й очи говореха за железен характер.

Устните й се подуваха.

— Как се чувстваш? — попита я Григорий.

Жената се опипа по раменете, ребрата, ханша и бедрата.

— Навсякъде съм охлузена. Но ти издърпа онова животно от мен преди да ме набие хубаво.

Нямаше да се самосъжалява. Това му хареса.

— Когато водата се стопли, ще измия кръвта — рече той. Григорий държеше храна в една тенекия. Извади малко шунка и я сложи в тигана, добави и вода от каната. Изми една малка ряпа и взе да я реже. Забеляза, че Катерина е изненадана.