Крахът на титаните [bg]

Варя, същинско женище, мускулеста и с тежка гръд, се изхихика като ученичка.

Всичко беше готово за демонстрацията. Григорий беше заредил вагрянката със стоманени слитъци, беше запалил пещта и сега металът беше разтопен. Но чакаха още един гост — съпругата на графа, за която се говореше, че е рускиня. Това обясняваше познанията му по руски, необичайни за чужденец.

Григорий искаше да разпита Дюър за Бъфало, ала преди да успее, влезе един от директорите на фабриката, граф Маклаков, млад мъж, облечен като Фицхърбърт. Маклаков очевидно беше пленен от гостенката си и се усмихваше, тихо й говореше и без нужда докосваше ръката й. Тя беше изключително красива, с руси къдри и кокетно приведена глава.

Григорий я позна начаса. Княгиня Беа.

Сърцето му прескочи и му прилоша. Бързо потисна грозния спомен, който се надигна от далечното минало. След това погледна към брат си, както правеше в опасни ситуации. Щеше ли Лев да си спомни? Той беше само на шест тогава. Младежът гледаше княгинята с любопитство, като че опитваше да си спомни къде я е виждал. Пред погледа на Григорий лицето на Лев се измени — той си припомни. Пребледня болезнено, а след това внезапно пламна от гняв.

Григорий вече стоеше до него.

— Стой спокойно — прошепна му. — Не говори. Помни, отиваме в Америка — нищо не бива да ни попречи!

Лев издаде звук на отвращение.

— Върни се в конюшнята — нареди му Григорий. Лев беше коняр — във фабриката ползваха много коне.

Лев задържа още миг изпепеляващия си поглед върху княгинята, която очевидно не ги помнеше. Накрая се обърна и се отдалечи. Опасността отмина.

Григорий започна демонстрацията. Кимна на Исак, мъж на неговата възраст и капитан на футболния отбор на фабриката. Исак отвори калъпа. После двамата с Варя вдигнаха полиран дървен шаблон на влаково колело. Самият шаблон беше твърде умело изработен, със спици с елипсовиден профил, скосени от главината към фланеца. Колелото беше за голям локомотив 4-6-4 и бе високо почти колкото двамата работници.

Притиснаха го в дълбоко корито, пълно с отливна смес от влажен пясък. Върху шаблона Исак сложи друга чугунена форма, която очерта шините и фланеца. Накрая затвориха голямата форма отгоре.

След малко я отвориха отново и Григорий огледа вдлъбнатината, направена от шаблона. Не се виждаха неравности и дефекти. Поля отливната смес с мазна черна течност и отново затвориха формата.

— Моля, отдръпнете се на безопасно разстояние — подкани той гостите. Исак премести улея, водещ от вагрянката, над фунията върху калъпа. Тогава Григорий дръпна ръчката и вагрянката се наклони.