Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Недалеч от фабриката се натъкна на гледка, която го накара да спре. В кръга светлина, очертан от една улична лампа, двама полицаи в черни униформи със зелени кантове разпитваха млада жена. Грубата й връхна дреха и вързаната зад врата забрадка подсказваха, че е селянка, наскоро пристигнала в града. На пръв поглед му се стори, че момичето е на около шестнадесет — на толкова беше и той, когато двамата с брат му останаха сираци.
По-ниският и набит от двамата полицаи каза нещо и потупа момичето по бузата. Тя трепна, а другият полицай се засмя. Григорий си спомни как всякакви овластени хора се държаха с него, когато беше шестнадесетгодишен сирак и изпита съчувствие към момичето. Пренебрегна гласа на разума и се приближи до тримата. Колкото да има какво да каже, той се обърна към момичето:
— Ако търсиш фабриката на Путилов, мога да ти покажа накъде е.
Набитият полицай се изхили и рече:
— Иля, разкарай го.
Партньорът му имаше малка глава и подло лице.
— Да изчезваш, боклук — подхвърли той.
Григорий не се уплаши. Беше висок и силен, мускулите му бяха заякнали от ежедневната тежка работа. От дете участваше в улични сбивания и от години не беше губил схватка. И Лев беше като него. Все пак по-добре беше да не дразни полицаите.
— Аз съм отговорник на цех в предприятието — каза той на момичето. — Ако търсиш работа, мога да ти помогна.
Момичето го погледна с благодарност.
— Отговорник нищо не значи — каза набитият полицай. За пръв път огледа Григорий. На жълтеникавата светлина от керосиновата лампа младежът разпозна кръглото лице и глупавото войнствено изражение. Това беше капитанът от местния участък, Михаил Пински. Сърцето му се сви. Лудост беше да се заяжда е този човек, но вече не можеше да се върне назад.
Момичето проговори и Григорий разбра, че е по-скоро на двадесет, отколкото на шестнадесет.
— Благодаря Ви, господине, ще дойда с вас — рече тя. Хубавка беше, с плътни устни и фини черти.
Григорий се огледа. За съжаление наоколо нямаше други хора — беше излязъл от фабриката няколко минути след навалицата в седем. Знаеше, че трябва да отстъпи, но не можеше да изостави момичето.
— Ще те придружа до канцеларията на фабриката.
Канцеларията всъщност вече беше затворена.
— Тя идва с мен. Нали, Катерина? — рече Пински, като опипа гърдите й през тънката тъкан на палтото й и сложи ръка на бедрото й.
Девойката отскочи назад.
— Разкарай си мръсните ръце!
С изненадваща бързина и точност Пински я удари с юмрук в устата.
Тя изплака и от устните й бликна кръв.
Григорий се разгневи. Изостави предпазливостта, пристъпи напред, сложи ръка на рамото на Пински и го избута силно. Пински се препъна настрани и падна на коляно. Григорий се обърна и извика на разплаканата Катерина:
— Бягай!
Тогава усети болезнен удар в тила. Вторият полицай, Иля, го беше халосал с палката по-бързо, отколкото Григорий очакваше. Заради мъчителната болка се свлече на колене, ала не загуби съзнание.
Катерина се обърна и побягна, но не стигна далеч. Пински посегна и я сграбчи за крака и тя падна по корем.
Григорий се извърна и видя отново палката пред лицето си. Избегна удара и се изправи. Иля замахна и отново пропусна. Григорий се прицели и го удари с всичка сила отстрани по главата. Иля се строполи.
След това се обърна към Пински, който се беше надвесил над Катерина и я риташе с тежките си ботуши.
Откъм фабриката се зададе автомобил. Шофьорът наби рязко спирачки и гумите изскърцаха под уличната лампа.
С две дълги крачки Григорий се озова точно зад Пински. Обхвана капитана с две ръце, стисна го в мечешка прегръдка и го вдигна. Пински зарита и заразмахва ръце безуспешно.
Вратата на колата се отвори и за изненада на Григорий оттам излезе американецът от Бъфало.
— Какво става тук? — попита той. В светлината на уличната лампа се виждаше изписаният на младежкото му лице гняв, когато се обърна към гърчещия се Пински. — Защо ритате беззащитна жена?
„Страхотен късмет“, помисли си Григорий. „Само чужденец би възразил срещу това полицай да рита селянин.“
Дългата и тънка фигура на Канин се разгъна от колата зад Дюър.