Крахът на титаните [bg]

Фицхърбърт попита на развален руски:

— Колко колела можете да направите на ден?

— Средно по шест-седем, без да броим дефектните.

Американецът също се намеси:

— Какво е работното ви време?

— От шест сутринта до седем вечерта. От понеделник до събота. В неделя ни е позволено да ходим на църква.

Едно малко момче влетя в работилницата, преследвано от викаща жена, вероятно майка му. Григорий посегна към малкия, за да го дръпне от пещта. Момчето му се изплъзна и се заби в княгиня Беа. Ниско остриганата му глава звучно я халоса в ребрата. Тя болезнено пое дъх. Момчето спря рязко, зашеметено. Княгинята яростно отметна ръка и го зашлеви така, че то се олюля и Григорий се побоя да не падне. Американецът каза нещо рязко на английски, а тонът му беше изненадан и възмутен. В следващия миг майката грабна детето в силните си ръце и се извърна.

Канин изглеждаше уплашен, вероятно подозираше, че ще обвинят него. Побърза да каже на княгинята:

— Ваше най-високо превъзходителство, ранена ли сте?

Княгиня Беа беше видимо ядосана, обаче пое дълбоко дъх и отвърна:

— Няма ми нищо.

Съпругът й и графът я доближиха притеснени. Само Дюър остана на място, а по лицето му бяха застинали отвращение и неодобрение. „Шокиран беше от шамара“, отгатна Григорий и се зачуди всички американци ли са толкова мекушави. Един шамар нищо не значеше — Григорий и Лев редовно получаваха бой с пръчки като деца във фабриката.

Гостите почнаха да се разотиват. Григорий се боеше да не изпусне възможността да разпита посетителя от Бъфало. Дръзко докосна ръкава на Дюър. Руски аристократ би реагирал с възмущение и би го изблъскал или ударил заради наглостта му, но американецът се обърна към него с учтива усмивка.

— Вие сте от Бъфало, Ню Йорк, господине?

— Точно така.

— Двамата с брат ми пестим, за да заминем за Америка. Ще живеем в Бъфало.

— Защо там?

— Тук, в Санкт Петербург, има едно семейство, което ще ни осигури документите — срещу заплащане, разбира се, и са ни обещали работа при техни роднини в Бъфало.

— Кои са те?

— Фамилията е Вялови. — Вялови бяха бандити, макар да имаха и законен бизнес. Не можеше да им се вярва напълно, затова Григорий искаше независим източник да потвърди това, което знаеше от тях. — Господине, семейство Вялови от Бъфало наистина ли са богати и важни?

— Да — отвърна Дюър. — В баровете и хотелите на Йосиф Вялов работят няколкостотин души.

— Благодаря Ви. — Григорий си отдъхна. — Добре е да знам това.