Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 419
Перейти на страницу:

Свещеникът слезе по стъпалата, а княз Андрей кимна на един слуга, който стоеше наблизо, нарамил чук. Григорий едва сега забеляза, че тримата се крепяха само на грубо скована дървена платформа, подпряна с греда. Чукът щеше да избие гредата.

„Сега трябва да се появи някой ангел“, рече си момчето.

Селяните простенаха. Жените запищяха, но този път войниците не ги накараха да млъкнат. Малкият Лев беше в истерия. Григорий не вярваше той да разбира какво ще се случи, но го бяха уплашили крясъците на майка му.

Татко не показа никакви чувства. Лицето му беше каменно. Гледаше в далечината и чакаше съдбата си. Григорий искаше да е също толкова силен. Опитваше се да се овладее, макар да имаше нужда да пищи като Лев. Не можеше да задържи сълзите, но прехапа устни и остана безмълвен като баща си.

Слугата претегли чука в ръце, докосна с него гредата, за да премери удара си, замахна и удари. Гредата излетя встрани. Платформата се сгромоляса, а мъжете увиснаха, после се загърчиха на въжетата.

Григорий не можеше да откъсне поглед. Гледаше баща си. Той не умря веднага. Отвори уста, опита се да вдиша или пък да извика, но не можеше. Лицето му почервеня, докато се бореше с въжетата. Продължи сякаш много дълго. Ставаше все по-червен. Сетне кожата му посиня. Движенията му отслабнаха. Накрая спря.

Мама престана да вика и захлипа.

Свещеникът се молеше на висок глас, но селяните не обръщаха внимание и един по един се извърнаха да не гледат тримата мъртъвци.

Князът и княгинята се качиха в каретата и след миг кочияшът изплющя с камшик и подкара.

VI

Григорий се беше поуспокоил, когато свърши с историята. Прокара ръкав по лицето си, за да изсуши сълзите и върна вниманието си върху Катерина. Тя го беше изслушала, съчувствено безмълвна, но не изглеждаше стъписана. „Сигурно беше виждала такива неща“, предположи той. Бесенето, бичуването и осакатяването бяха обичайни наказания в селата.

Григорий остави купата топла вода на масата и намери чиста кърпа. Катерина отметна глава, а той закачи керосиновата лампа на кука на стената, за да вижда по-добре.

Челото й беше порязано, бузата — охлузена, а устните — подути. Дори така, дъхът на Григорий спря, щом я погледна отблизо. Тя отвърна на погледа му открито и без страх и той беше очарован.

Той топна крайчето на кърпата в топла вода.

— Бъди внимателен — помоли момичето.

— Разбира се.

Григорий започна с челото. Когато избърса кръвта разбра, че е само леко ожулена.

— Така е по-добре — рече тя.

Гледаше го в лицето, докато той работеше. Изми страните и шията й и я предупреди:

— Оставих болезнените места последни.

— Няма нищо — отвърна Катерина. — Толкова си внимателен.

При все това трепна от болка, когато кърпата се допря до подутите й устни.

— Извинявай.

— Продължавай.

Докато почистваше ожулените места, Григорий забеляза, че вече заздравяват. Видя, че зъбите й са равни и бели като на малко момиче. Обърса ъгълчетата на устата й. Докато се привеждаше по-близо, долавяше топлия й дъх.

Когато приключи го обзе разочарование, сякаш беше очаквал нещо, което не се бе случило.

Облегна се назад и изплакна кърпата във водата, която вече беше потъмняла от кръвта.

— Благодаря — рече момичето. — Имаш много добри ръце.

Сърцето му препускаше. И преди беше почиствал рани, ала подобно замайване го обземаше за пръв път. Усети, че може да стори нещо необмислено.

Отвори прозореца и изпразни купата, чието съдържание обагри в розово снега на двора.

Прониза го налудничавата мисъл, че Катерина е видение. Обърна се, почти готов да види стола й празен. Но ето че беше там и го гледаше с тези синьо-зелени очи. Григорий искаше тя никога да не си тръгва.

Мина му през ум, че може да е влюбен.

Никога не му се беше случвало. Обикновено беше прекалено зает да наглежда Лев, та да търчи подир момичетата. Не беше девствен — беше спал с три различни жени. Нито веднъж това не му донесе наслада, навярно защото не ги харесваше особено.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)