![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Беше кратко и много сбито.
„Засега е в безопасност. При нас е.“
Краткото хладно съобщение бе по-лошо от всичко, което можех да си представя. Всяка дума се забиваше в мозъка ми и отекваше отново и отново.
Засега е в безопасност.
При нас е.
Книга трета
Елегия
46.
Сампсън пристигна в хотела на следващия ден след изчезването на Кристин. Бързо слязох в малкото фоайе да го посрещна. Той разпери огромните си ръце и ме прегърна силно, но внимателно, сякаш държеше дете.
— Добре ли си? Държиш ли се? — попита той.
— Никак. Прекарах половин ден да проверявам електронния адрес, от който получих съобщението. Адресът е бил фалшифициран. Нищо не се получава.
— Ще върнем Кристин. Ще я намерим.
Казваше ми това, което бих искал да чуя, но бях сигурен, че той е искрено убеден в думите си. Сампсън е най-позитивно настроеният човек, когото познавам. Той не приема отрицанието.
— Благодаря ти, че дойде. Това значи много за всички ни. Много съм разстроен, Джон. Дори не мога да си представя кой може да е направил това. Може би е Невестулката — не знам.
— Ясно е, че не можеш да мислиш рационално сега. Нали затова съм тук. Да ти помогна.
— Знаех си, че ще дойдеш.
— Разбира се, че ще дойда. Нали съм Сампсън. Острието на Окам и всички други философски глупости накуп.
Във фоайето бяха десетина от гостите на хотела и всички гледаха към нас. Персоналът знаеше за изчезването на Кристин и бях сигурен, че и гостите вече знаят, както и всички останали на малкия остров.
— Историята е на първа страница в местния вестник — каза Сампсън. — Хората го четяха на летището.
— Това е малък остров, доста спокоен и уреден — казах му. — Изчезването на турист или каквото и да е сериозно престъпление тук е необичайно нещо. Не знам обаче как вестникът е научил толкова бързо. Сигурно някой от полицията им е пуснал новината.
— Местната полиция няма да ни свърши работа. Сигурно само ще ни се пречкат — измърмори Сампсън, докато вървяхме към регистратурата. Той се записа като гост и двамата се качихме горе да покажем на Нана и децата, че чичо Джон е дошъл.
47.
На следващата сутрин двамата прекарахме часове в полицията в Хамилтън. Те бяха професионалисти, но случаи на отвличане беше истинска рядкост за тях. Позволиха ни да се разположим в участъка на Франт стрийт. Все още не можех да се концентрирам или да фокусирам както би трябвало.
Бермуда е остров с шейсет квадратни километра площ. Макар че тази британска колония е съвсем малка, скоро открихме, че на острова има повече от хиляда и двеста пътя. Двамата със Сампсън се разделихме, за да покрием възможно най-голяма територия. През следващите два дни започвахме сутрин в шест и продължавахме до десет-единайсет вечерта без почивка. Не исках да спирам, нито да спя.
За жалост не постигнахме нищо повече от местните полицаи. Никой не бе видял нищо. Стигнахме до задънена улица. Кристин бе изчезнала безследно.
Бяхме като пребити. Като свършихме в участъка на третата вечер, със Сампсън се спуснахме на плажа до хотела за едно нощно плуване.
Бяхме се научили да плуваме в общинския басейн във Вашингтон. Нана настояваше да се научим. По онова време тя бе на петдесет и четири години и много упорита. Науми си, че и тя трябва да се научи, и се записа заедно с нас на уроци към Червения кръст. Тогава повечето хора от „Саутийст“ не знаеха да плуват и Нана смяташе, че това е пример за типичната ограниченост на градския живот.
Така че едно лято ние със Сампсън започнахме да ходим да плуваме в общинския басейн заедно с Нана. Имахме уроци три пъти седмично и обикновено тренирахме още по един час след заниманията с учителя. Не след дълго Нана можеше да преплува петдесет дължини. Тя притежаваше невероятна издръжливост, също като сега. Рядко влизам във водата, без да се сетя за онези летни дни от младостта ми, когато станах сравнително добър плувец.
Сега със Сампсън се отпуснахме върху спокойната повърхност на около стотина метра от брега. Небето бе в най-тъмния нюанс на вечерно синьо, осеяно с безброй звезди. Виждах извитата бяла линия на брега, която се простираше на няколко километра във всяка посока. Палмите шумоляха от лекия бриз.