Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 163
Перейти на страницу:

— Ей, ти, откъде се взе? — попитаха грубо, засегнати, сякаш беше долетял.

Брат ми престана да бере. Сега вземаше една по една черешите от шапката и ги поднасяше към устата си, като че бяха захаросани. Плюеше костилките надалеч, като внимаваше да не изцапа жилетката си.

— Този сладоледчо — обади се някой — какво се мъкне с нас? Защо ни се меси? Защо не яде череши от своята градина?

Но бяха малко засрамени. Бяха разбрали, че на дърветата е по-опитен от тях.

— Между тези сладоледчовци — каза друг — понякога се ражда по погрешка и някой по-свестен — например Синфороза.

При това тайнствено име Козимо наостри ухо и без сам да знае защо, се изчерви.

— Синфороза ни измени! — каза друг.

— Но беше момиче на място, макар че и тя е от сладоледчовците. Ако тази сутрин беше изсвирила отново с рога, нямаше да ни спипат.

— И един сладоледчо може да идва при нас, разбира се, ако стане от нашите!

Козимо разбра, че сладоледчовци наричаха всички обитатели на вилите, благородниците и изобщо високопоставените лица.

— Я слушай — му каза един, — да сме наясно. Ако искаш да останеш с нас и да правим заедно хайки, покажи ни всички пътища, които знаеш.

— И ни остави да влезем в овощната градина на твоя баща! — каза друг. — Мен веднъж там ме стреляха със сол.

Козимо ги слушаше, но беше погълнат от някаква мисъл. После попита:

— Кажете ми, коя е Синфороза?

Тогава всички дрипльовци сред клоните избухнаха в смях така, че един едва не падна от черешата, а друг се наклони назад, като се държеше с крака за клона. Трети увисна на ръце, като се кикотеше и крещеше.

С тази врява, то се знае, привлякоха вниманието на преследвачите и те отново ги погнаха. Наближи отряд с кучета. Разнесе се силен лай и ето ги пак ония с вилите. Само че този път, извлекли поука от поражението, първо се качиха на стълбите, заеха дърветата наоколо и от там, като насочиха остри зъбци и гребла, обградиха противника. Кучетата, които останаха долу, след като хората се пръснаха горе по дърветата, не проумяха веднага срещу кого са насъскани и известно време лаеха едно тук, друго там с вирнати муцуни. Така крадците можаха да скочат пъргаво на земята, да хукнат всеки в различна посока сред обърканите кучета и макар някои от тях да бяха ухапани по прасеца или изядоха по някой удар с тояга и камък, повечето напуснаха невредими полесражението.

На дървото остана Козимо.

— Слез! — викнаха му хлапаците, които се спасиха. — Какво правиш? Спиш ли? Скачай на земята, докато пътят е свободен.

Но той притисна с колене един клон и извади шпагата. От съседните дървета селяните размахваха към него вилите си, завързани за тояги, докато насочиха една право към гърдите му, приковавайки го до стеблото.

— Спри! — извика един глас. — Това е младият барон Пиоваско! Млади господине, какво правите там горе? Как тъй имате вземане-даване с тази паплач?

Козимо позна Джуа дела Васка, един от изполичарите на нашия баща.

Вилите се отдръпнаха. Мнозина снеха шапки. Брат ми също с два пръста вдигна от главата си тривърхата шапка и се поклони.

— Ей, вие там долу, вържете кучетата! — викнаха онези. — Нека да слезе! Можете да слезете, млади господине, но внимавайте, че дървото е високо. Почакайте, ще сложим стълба! После ще ви придружа до къщи!

— Не, благодаря, благодаря — каза брат ми. — Не се притеснявайте, зная пътя, зная си моя път.

Скри се зад стеблото на дървото и се появи над друг клон. Отново заобиколи ствола. Този път видяха само краката му на по-горен клон, защото горе листакът беше гъст. Краката подскочиха и изчезнаха.

— Къде отиде? — питаха се хората и не знаеха къде да гледат — горе или долу.

— Ето го! — зърна го някой на върха на отдалечено дърво, но брат ми отново изчезна.

— Ето го!

Беше на върха на още по-отдалечено дърво, люлееше се като носен от вятъра. Скочи.

— Падна! Не! Там е!

Само шапката и плитката му се виждаха над зеленеещите се върхари.

— Що за господар е твоят? — попитаха онези Джуа дела Васка. — Човек ли е или диво животно? Или е сам дяволът?

Джуа дела Васка остана безмълвен. Прекръсти се.

Чу се гласът на Козимо. Една проточена песен…

— О, Син-фо-ро-за!

V

Малко по малко в разговорите си с крадците Козимо научи много неща за това лице — Синфороза. Тъй наричали едно момиче от вилите, което яздело дребно бяло конче и се сприятелило с тях, дрипльовците. За известно време Синфороза ги закриляла и дори, каквато била деспотична, ги командвала. Препускала по пътища и пътечки на бялото си конче и когато видела узрели плодове и неохранявани градини, ги уведомявала и ги придружавала в техните атаки като офицер. Носела окачен на врата си ловен рог. Докато те плячкосвали бадеми или круши, тя кръстосвала на кончето нагоре-надолу по височините, откъдето наблюдавала полето, и щом забележела подозрителни движения на собствениците или селяните, които можели да открият крадците и да се нахвърлят върху тях, надувала рога. При този сигнал хлапаците скачали от дърветата и побягвали. Докато момичето било с тях, не ги били хващали никога на местопрестъплението.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)