Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 163
Перейти на страницу:

Трудно бе да се разбере какво се е случило по-нататък. Говореха за някаква „измяна“ на Синфороза спрямо тях. Споменаваха, че ги викнала в своята градина да ядат плодове, а после слугите ги били с тояги. Казваха също, че избрала за любимец един от тях, някой си Бел Лоре, комуто много се присмивали за това, и в същото време имала друг избраник, наречен Угачо. Тя ги насъсквала един срещу друг. И оня бой с тояги по-точно не бил заради краденето на плодове, а за един набег на двамата ревниви фаворити, които накрая се съюзили против нея. Говореше се също така за някакви пасти, които им обещавала много пъти и накрая им дала, но подправени с рициново масло и поради това ги присвивал стомахът цяла седмица. Няколко такива случки бяха причинили разрив между бандата и Синфороза. Момчетата сега говореха за нея с омраза, но в същото време съжаляваха за предишното приятелство.

Козимо попиваше тези неща и все повече се убеждаваше, че всички подробности отговарят и се подреждат в един познат нему образ. Накрая се реши да попита:

— Ама в коя вила живее тази Синфороза?

— Че как тъй? Да не искаш да кажеш, че не я познаваш? Та вие сте съседи! Синфороза от вилата на Ондарива!

И без това потвърждение Козимо беше сигурен, че приятелката на скитниците беше Виола, момичето на люлката. Дори подозирам, че причината да тръгне да търси бандата бяха нейните думи, че познавала всички крадци на плодове в околността. Но от този миг смътното безпокойство, което го вълнуваше, стана по-остро. Искаше му се още сега да поведе бандата, за да оплячкосат редките растения във вилата на Ондарива, или пък да се постави в услуга на Виола против крадците, дори му се щеше да ги подтикне отначало да й досаждат, за да може после да я защити, или пък да прояви геройство, което по околен път да стигне до нейните уши. Междувременно, докато разсъждаваше така, следваше бандата все по-вяло. Когато хлапаците слезеха от дърветата, Козимо оставаше сам и було на меланхолия се спускаше на лицето му, както облаците засенчват слънцето.

После скачаше внезапно и пъргаво се изкачваше на клоните. Преброждаше овощни и зеленчукови градини, тананикаше през зъби кой знае какво. Това бе нервно тананикане, почти нямо, а очите му бяха вперени напред, сякаш не виждаше нищо и пазеше равновесие по инстинкт, също като котките.

Така унесен го видяхме няколко пъти да минава по клоните на нашата градина.

— Там е! Там е! — избухвахме веднага във викове, защото, каквото и да правехме, все още беше в мислите ни, та пресмятахме часовете и дните, които той вече бе прекарал по дърветата. Баща ни казваше:

— Луд е! Обладан е от дявола! — И се нахвърляше на абат Фошлафльор. — Трябва да се направят заклинания! Какво чакате, на вас казвам, какво седите там със скръстени ръце? Демонът се е вселил в тялото на сина ми! Разбирате ли, sacré nom de Dieu[11]!

Абатът внезапно се сепваше, думата „демон“ сякаш отключваше в ума му определена поредица от разсъждения и той започваше извънредно сложна богословска реч на тема как да се познава с точност присъствието на демона, като не ставаше ясно дали възразява на баща ми, или просто се намира на приказки. Казано накратко, не се произнасяше по въпроса дали между демона и брат ми бе възможно да има връзка, или това трябваше да се изключи априори.

Баронът изгубваше търпение, абатът се оплиташе, а аз много скоро се отегчавах. От своя страна у майка ни състоянието на майчина тревога, всепроникващото чувство, което доминираше над всичко, се изля, както и всяко друго чувство у нея, в практически решения и издирване на подходящи пособия. Точно тъй и трябва да приключват всички безпокойства на един генерал. Тя измъкна отнякъде боен далекоглед, дълъг и с триножник. Приближаваше око до него и тъй прекарваше часове на терасата, като нагласяваше непрекъснато лещите, за да държи на фокус момчето сред листака дори когато ние бихме се заклели, че е вън от нашия обсег.

вернуться

11

Sacré nom de Dieu (фр.) — проклет да сте, дяволите да ви вземат. — Б. пр.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)