![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
— Капитане — обърна се Сах’от към Крейдейки, — убеден съм, че това е нещо, което дори Томас Орли не е имал време да проучи детайлно. Той е отишъл да изследва потъналия кораб, но островът все пак ни засяга.
Не беше честно! Дени бе готова да се заеме с това! То щеше да е доказателство за професионализъм — за лична изява…
— Отговорете ми искрено, капитане — продължи Сах’от, — след дълга ни да се измъкнем от този капан и да служим на клана на Земните видове, коя е нашата най-голяма отговорност?
Крейдейки очевидно се разкъсваше. Явно искаше да сдъвче тръбната перка на Сах’от за това, че го дразнеше по този начин. От друга страна, Сах’от го бе ударил с двоен харпун… споменавайки думата „дълг“ и свързвайки я със загадката. Капитанът размаха опашката си, издавайки серия от ниски сонарни прещраквания, като цъкането на ръчен часовник. Погледът му беше отсъстващ и мътен.
Дени не можеше да изчака капитанът да реши проблема или пък да хвърли Сах’от в клетка.
— А аборигените?! — извика тя.
Крейдейки се извърна и я погледна. Дени се изчерви, когато почувства покрай себе си полето му от аналитични звуци. Тя знаеше, че вълните проникват дори във вътрешностите й и разкриват всичко — дори това, което беше закусвала. Крейдейки я плашеше. Тя въобще не се чувстваше патрон на могъщия и независим разум зад това широко чело.
Капитанът внезапно се извъртя и доплува до Тошио.
— У теб ли ссса все още онези предмети, които Томас Орли е събрал, млади ловецо?
— Да, сър. Аз…
— Ти любезно ще ги предоставиш на биоложката Зудман и говорителя между расите Сах’от, преди да се оттеглиш. Когато си починеш, вземи ги отново, заедно с препоръките на специалистите. Ще ги прегледам лично по време на вечеря.
Тошио кимна. Капитанът се извъртя с лице към Дени.
— Преди да ви разреша, трябва да ми представите план. Ще получите малка материална помощ от мен и ще бъдете отзовани при най-малкия сигнал за опасност. Бихте ли приели подобни условия?
— Д-да… ще ни бъде необходима компютърна връзка с кораба и…
— Уговорете това с Кипиру, преди да отиде да си почива. Той ще ви помогне с някои необходими аксесоари.
— Кипиру? Но аз мислех… — Дени погледна към по-младия делфин и бързо преглътна нетактичното си изявление. Тихо носещи своя акваланг, пилотът изглеждаше по-нещастен отвсякога.
— Имам основания за това, госпожице. Като пилот той не е толкова необходим, докато сме неподвижни. Мога да му позволя да бъде ваша полева свръзка… ако одобря вашия план.
Вниманието на капитана накара Кипиру да се изгърби леко и да погледне встрани. Тошио сложи ръка на гладкия му гръб. Това също беше промяна. Преди това двамата не приличаха на първи приятели според Дени.
Зъбите на Крейдейки пробляснаха под светлината на помещението.
— Има ли и д-други въпроси?
Всички мълчаха.
Крейдейки плясна с опашка и изсвири фразата за край на командите. Изви се и се отдалечи с бързи, мощни движения. Помощниците му го последваха.
Кипиру гледа след него, докато капитанът се изгуби от поглед. После се обърна към Дени и Сах’от:
Тошио се усмихна, когато Дени мимоходом го прегърна. После се обърна и отплува с ръка на гърба на Кипиру, съобразявайки се с бавните движения на делфина.
В този миг един от вътрешните асансьори се отвори и една синьожълта фигура излетя като куршум от него. Радостни звуци изпълниха помещението, докато другият юнга на кораба се стрелкаше край Кипиру и момчето. После закръжи около тях в постепенно стесняващи се кръгове, бърборейки развълнувано.
— Мислиш ли, че Тошио ще успее наистина да поспи? — попита Емерсън.
— Не и ако Аки го накара да разкаже цялата случка преди вечерята с капитана. — Завистта на Дени към приятелството на Аки и Тошио беше постоянна и силна като звездно сияние.
Тя гледаше как момчето се смее, докато на шега побутваше своя приятел и се отдалечаваше по коридора.
— Е, сестро — усмихна се Емерсън Д’Анити на Дени. — Изглежда ще получиш научното ръководство. Моите поздравления.
— Още нищо не е решено — отвърна тя. — Освен това Кипиру ще отговаря за всичко.
— Кипиру ще бъде военен ръководител. Това ме смущава донякъде. Не зная какво цели Крейдейки, като му възлага тази задача след начина, по който Кипиру се бил държал навън. Предполагам, че така иска да спаси бедното създание от депресията.