Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Може би… — каза дон Тадео. — Но аз се съмнявам в това.

— В такъв случай вие отхвърляте цялата история, смятате я за мит?

— Не я отхвърлям, но я поставям под съмнение. Кой е писал вашата история?

— Монашеските ордени, разбира се. В онези тъмни времена не е имало никой друг, който би могъл да я пише.

Той пренесе огъня към фитила.

— Ето! Вие го потвърждавате. А колко еретични ордени във времената на антипапите са фабрикували собствени версии за историческите събития и след това са ги пробутвали като трудове на древни автори? Не знаете, по-точно — не можете да знаете. Несъмнено, на този континент е съществувала много по-развита нация. Достатъчно е да се погледнат купищата ръждясал метал, за да се убедим в това. Могат да се разровят остатъци от техните железни пътища. Но къде са доказателствата за техните машини? Къде са техните самодвижещи се платформи или летящи апарати?

— Може би от тях са изковани плугове и мотики.

— Ако изобщо са съществували.

— Ако се съмнявате в това, защо тогава толкова желаете да видите документите от ордена на Лейбовиц?

— Защото съмнението не е отрицание. Съмнението е могъщ инструмент и трябва да го използуваме по отношение на историята.

Нунцият се усмихна пресилено:

— А в какво се изразява моето участие в тази работа, учени доне?

Ученият отривисто престъпи напред.

— Пишете на настоятеля на абатството. Уверете го, че с документите ще се отнасят много внимателно и ще ги върнат веднага, след като установят истинността им и изучат тяхното съдържание.

— Чии гаранции трябва да му дам — вашите или моите?

— На Ханеган, вашите и моите.

— Мога да му дам само вашите и на Ханеган. Аз нямам собствени войници.

Ученият се изчерви.

— Кажете ми — продължи свещеникът, — защо, ако забравим за бандитите, настоявате да донесат документите тук, а не отидете вие там?

— Най-добрата причина, която можете да изтъкнете в с писмото си, е тази, че експертиза, направена в абатството, няма да има достатъчно сила за светските учени.

— Значи вашите колеги могат да си помислят, че монасите са ви подвели?

— Ммм… може и така да се каже. Но ето кое е най-важното: ако документите бъдат донесени тук, ще може да ги изучи всеки, който е способен да изкаже достатъчно квалифицирано мнение. Всички донове, пристигнали от другите княжества, също ще могат да ги видят. Но ние не можем да пренесем целия колегиум в югозападната пустиня.

— Вашата гледна точка ми е ясна.

— Ще изготвите ли молба до абатството?

— Да.

Дон Тадео сякаш беше учуден.

— Но това ще бъде ваша молба, а не моя — продължаваше монахът. — И трябва да ви кажа честно: не мисля, че дом Пауло, абатът, ще каже „да“.

Ученият, обаче, изглеждаше удовлетворен. Когато си отиде, нунцият извика секретаря си.

— Ще тръгнеш за Новия Рим утре — каза му той.