Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Защо направо не му отказахте? — сърдито запита след час в папските покои Кларет. — Да се пренасят безценните реликви през районите на разбойниците в такова време… Това е немислимо, месир.

— Разбира се.

— Тогава защо…

— По две причини. Първо — дон Тадео е роднина на император Ханеган и трябва да сме учтиви с него, независимо дали това ни харесва или не. Второ — той знае нещо и започна да говори за племето на Бясната Мечка. Не искам да се занимавам с шпионаж, но ако той ни предложи някаква информация, нищо не ни пречи да я включим в отчета, който ти ще трябва да отнесеш в Новия Рим.

— Аз? — секретарят беше поразен. — В Новия Рим?… Но какво…

— Не толкова високо — каза нунцият, поглеждайки към вратата. — Искам колкото може по-скоро да изпратя своята оценка за ситуацията тук на негово светейшество. Но това не трябва да става в писмо, ще бъде гибелно за нас ако писмен документ с такова съдържание бъде заловен от хората на Ханеган и от неговите противници. Мъченичеството винаги е било благородно, но най напред трябва да си свършим работата.

— И аз трябва да предам устно доклада на Ватикана? — промърмори брат Кларет, за когото идеята да пътува през враждебната страна не беше много привлекателна.

— Да, точно така. И е възможно самият дон Тадео да даде повода за пътуването до абатството на светия Лейбовиц или до Новия Рим, или пък и до двете места. В този случай дворът няма да има никакви съмнения за целта на пътуването и аз ще се постарая да направя някои крачки в тази посока.

— А каква е същността на отчета, който трябва да предам, месир?

— Че стремежът на Ханеган да обедини целия континент под властта на една династия не е толкова неизпълним, както смятахме по-рано. И че договорът на Святата наказателна десница най-вероятно е хитрост на Ханеган, с която той иска да въвлече в конфликт с езичниците от Равнината и империята на Денвър, и държавата на Ларедан. Ако силите на Ларедан са заети с постоянни конфликти с клана на Бясната Мечка, това ще поощри държавата на Чиахуахуа да нападне отдавнашния си враг Ларедан. Тогава Ханеган ще може да шествува победоносно в Рио-Ларедо. След като глътне Ларедан, ще има възможност да се заеме с Денвър и република Мисисипи, без да се опасява от удар в гърба.

— И вие мислите, че Ханеган ще успее да направи това, месир?

Маркус Аполо отвори уста да отговори, но после се отказа и се приближи до прозореца. Загледа се в залетия от слънцето безформен град. Той беше почти изцяло изграден от развалините на съществуващия преди много години тук друг такъв град, както след известно време щеше да се изгради нещо ново от останките на сегашния.

— Не зная — каза накрая той меко. — Трудно е в наше време да осъждаш някого за желанието му да обедини този кръвожаден континент. Дори по такъв начин, като… Наистина, аз не мисля така — той тежко въздъхна. — Във всеки случай, нашите интереси не са политически, но трябва да предупредим Новия Рим, доколкото това касае църквата. Ако сме информирани за всичко, може би ще успеем да предотвратим стълкновенията.