Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Благодаря, месир — каза Кларет. — Искали сте да ме видите.

— Да, веднага след приема, в моето жилище. Саркол се е върнал цял и невредим.

— О…

— Никога не съм чувал по-зловещо „О“. Предполагам, разбираш какво означава това?

— Разбира се, месир. Това означава, че договорът е бил уловка на партията на Ханеган и той ще се опита да го използува срещу…

— Шшшт. После — Аполо предупреди с очи за приближаването на страничен човек и Кларет се приближи до масата, уж да напълни чашата си с пунш. Аполо се усмихна официално и се поклони на приближаващия. Тяхното ръкостискане беше кратко и подчертано хладно.

— Знаете ли, дон33 Тадео, — каза свещеникът, — вашето присъствие тук ме учудва. Мислех, че избягвате шумните места. Има ли нещо изключително, което да привлича вниманието на такъв велик учен като вас? — веждите му се надигнаха в престорена изненада.

— Естествено, привличате ме вие — каза новодошлият, като подхвана сарказма на Аполо. — И вие сте единствената причина за моята загриженост.

— Аз? — Аполо се престори на учуден, макар да знаеше, че ученият казва истината. Приемът по случай сватбата на доведената му сестра не беше от събитията, които биха накарали дон Тадео да облече официални дрехи и да напусне уединението си в залата на колегиума.

— Бог е свидетел, аз ви търся цял ден. Казаха ми, че сте тук. Ако не беше това… — обходи с поглед банкетната зала и раздразнено изпръхтя.

При това пръхтене брат Кларет се обърна и поздрави дона.

— Не искате ли пунш, дон Тадео? — протегна една чашка към него.

Ученият я прие с поклон и веднага я пресуши.

— Бих искал да ви поразпитам за документите на абатството на Лейбовиц — каза той на Маркос Аполо. — Получих писмо от абатството, от един монах на име Корнхауер. Той твърди, че притежават ръкописи, които датират от последните години на Европейско-Американската цивилизация.

Аполо сдържа раздразнението си, тъй като преди няколко месеца той самият беше уверявал младия учен в това.

— Да — каза той. — Те са истински, аз ви говорих за това.

— Ако това е така, то би било най-невероятното нещо, което съм чувал досега. Всъщност, Корнхауер изброява ред документи, които, ако наистина съществуват, много бих искал да видя.

— Значи такава била работата?

— Да. Ако това е мистификация, аз бързо ще я открия. Но ако документите са истински, сведенията от тях могат да се окажат безценни.

Монсеньорът се намръщи и произнесе хладно:

— Аз ви уверявам, че това не е мистификация!

— В писмото има покана да посетя абатството и да изуча документите. Те сигурно са чували за мен.

— Не е задължително — изрече Аполо, който не устоя на желанието да подкачи дона. — Те нямат никакви особени изисквания към тези, които четат книгите им, освен да си мият ръцете и да не повреждат тяхната собственост.