Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
— Какво се увирате, господине? — издума сопнато Мачухонски.
— То не е твоя работа! — каза високия, който се опитваше да раздели приятелите.
Мачухонски се напна и оттласна нахлувателя грубо. Той нямаше да допусне да го разделят от поварения на грижите му старец и да го изложи на някаква нова неприятност в този страшен наваляк.
— Кое е това халосано старче? — обърна се високият, учуден, към ония, които стояха зад него, в това число и прелестната женска глава с жълтата капела.
По надменния тон на този господин явно бе, че е високопоставено лице.
Но Мачухонски, тая вечер особено нервен, не беше човекът, който да преглътне мълчаливо една такава дързост. Той се обърна към непознатия и го попита презрително:
— А ви что за птица?
Оня почервеня от негодувание, но благоволи да му отговори пренебрежително-гордо:
— Аз съм председател на Апелацията!
— А аз съм екзекутор при негово превъзходителство губернатора! — извика старецът със страшен вид, изпулил очи, брада щръкнала войнствено.
Това спречкване привлече вниманието и на другите.
— Qui est ce terrible vieillard?2 — попита един с цилиндър другаря си, който се опираше отдясно на Мачухонски.
Другият дигна рамена, понеже и той не познаваше разсвирепелия екзекутор.
Един българин зад тях преведе:
— Il est éxecuteur de gouverneur.3
Тая дума: „èxecuteur“ чужденците я взеха в най-приетата й и зловеща смисъл — джелатин. Те изгледаха още по-учудени настръхналото лице на стареца. Той сега беше действително страшен. Обидата, която му нанесе Патев, преобрази на тигър тоя друг път смирен и безобиден божи човек.
— Ce monsieur éxerce la fonction de bourreau au près du gouverneur de Rostchouk?4
— Oui — отговори българинът, комуто честолюбието не позволи да каже, че не отбра всичко.
— Cré mon de Dieu! Ces gouverneurs russes ont leurs bourreaux? Mais c’est abominable!5 — каза чужденецът с цилиндърът, като се извърна към българина.
Българинът клюмна утвърдително.
— Notez, Armand, cette monstruosité, ne l’oubliez pas dans la correspondence de demain6 — прибави същият на другаря си.
Чужденците — единът от тях очевидно беше кореспондентин — гледаха втрещени на стареца. Те наистина захванаха да откриват джелатски черти във физиономията му. И тая червена кърпа около шията — символ на кървавата му професия!… Стана им лошо при тая кръвожадна личност, но да се оттеглят нямаха възможност: навалицата им затваряше изхода.
XXIV. Под свое покровителство
Между това Мачухонски геройски отблъсна нападението. Патев се смири, като узна, че има работа с един чиновник при губернатора, на когото службата обаче не знаеше в какво се състои и пръв път я чуваше. Позна само, че е крайно важна длъжност по високомерния тон, с който старецът се титулира.
Мачухонски се укроти също. Лицето му подир тая победа придоби обикновеното си добродушно изражение, нещо, което съвсем не успокои чужденците. Той се загледа също към Дунава. Много далеко на запад в тъмнината се показваше сега светлочервена точка, прилична на голяма звезда, ниско паднала до земята. Това беше парахода, който идеше от Свищов с Дондукова. Всички очи се впериха в тая светлина. Заедно с любопитството порасна и натискът. Мачухонски се извърна назад да види кой му е отдиря, и дръпна хаджият за ръкава.
— Евтимие! Погледни две красавици: първата и друга — две капки! Велика е господнята мъдрост — пришепна му пак Мачухонски. Хаджият тоя път се полуизвърна и погледна дебнешком. Зад него стояха Драга и Светлина, а зад тях — баща им, Голичев и Патев.
Хаджи Ептим си доближи устата до ухото на другаря си и му пришушна:
— Тия са нашите сватове будущи.
Мачухонски го погледпа зачуден.
Хаджи Евтим прибави, като гледаше напреж си:
— Момата с жълтата капела ще ми стане снаха. Виж я.
— Как, тя ще се сгоди с Найден Марковича?
— Да. Другата е сестра й.
Това съобщение има магическо действие на екзекутора. Одевешният свиреп старец сега се превърна на олицетворена любезност. Той се извърна към Драга и Светлина, натисна се, та им отвори място и ги покани да дойдат отпред, при заградата.
Те благодариха усмихнато на вежливия кавалер и дойдоха до заградата.
Хаджи Евтим ги поздрави само с „буна сяра“, защото ръка не можеше да се подаде тука, па се здрависа и с Иваница и Голичева — пак по влашки. С Патева се не познаваше. Мачухонски възхищен и горд, че можа да услужи на двете прекрасни българки, стоеше като една непоколебима скала зад Драга и я пазеше от натиска. Той гълташе с наслаждение миризмата от резеда, с която госпожа Голичева напои въздуха. Той вече не гледаше към Дунава, дето бяха вперени всички погледи към идещий насам параход с императорский комисар, той пазеше само дамите и ревниво разперяше ръце, да спре чуждо досягане до Драга. Въпреки тая церберска бдителност, Патев насили пак — да дойде до Светлина и Драга. Мачухонски се възмути от тая нова дързост на одевешний си противник и изново пламна. Рицарската чест му заповядаше да брани дамите от неприятно съседство. И хаджи Евтим погледна накриво Патева, който искаше да се долепи до харесаната бъдеща снаха. Той забележи в обноската му някаква свобода, като че е някой, който е близък на девойката.
2
Qui est ce terrible vieillard? (фр.) — Кой е този страшен старец?
3
Il est èxecuteur de gouverneur. (фр.) — Той е екзекутор при губернатора.
4
Ce monsieur éxerce la fonction de bourreau au près du gouverneur de Rostchouk? (фр.) — Този господин изпълнява службата на палач при губернатора на Русе?
5
Cré mon de Dieu! Ces gouverneurs russes ont leurs bourreaux? Mais c’est abominable! (фр.) — Господи! Тия руски губернатори имат при себе си палачи. Но това е ужасно!
6
Notez, Armand, cette monstruosité, ne l’oubliez pas dans la correspondence de demain (фр.) — Забележете, Арманд, не забравяйте това чудовище в утрешната си кореспонденция.