Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
Тая вечер тя, против обикновението си, беше сериозна, разсеяна.
— Какво мислиш? — попита я Найден.
— Мисля за утрешната вечер — отговори тя.
— За посрещането на княза Дондукова?
— Да.
— Ще бъде великолепно — забележи той.
— Мразя го.
— Защо?
— Е тъй… Много свят, блъсканица, народ.
— Защо те безпокои това? Ти само в блъсканиците можеш да дишаш.
Тя се засмя.
— Може да се изгубя! — каза шеговито.
— Ти ще бъдеш под моята защита. Аз ще дода да ви взема с домашните, нали?
Вместо да отговори на питането, Драга попита игриво, като се притисна до лакътя му:
— Найдене, знайш ли какво ми се иска?
— Кажи.
— Да ме откраднеш.
— Ах! — язсмя се Стремски. — Ти кой роман четеш сега?
— Набабът.
— Ха, новия роман на Алфонс Доде? В румънски превод?… Там впрочем няма да крадат никаква героиня.
— Скучен е.
— Да, Веригаровата поезия по е весела — подразни я Стремски.
— Ти говориш пак глупости… Найдене, знаеш ли кой роман най обичам? Анна Каренина.
— Ти не си го чела?
— Разказва ми съдържанието му полковница Кутешнова, с която сме приятелки. Аз обичам героинята Анна Каренина. Знайш ли защо?
— Защото прилича на кака ти! — пришъпна й ниско Стремски.
— Да! — изсмя се Драга. — Там Вронски, тук Волски офицери… — и тя му стискаше ръката нежно.
— Разликата е само, че Светлина се върна, а Анна се не върна от любовника си.
— Защото не е имало и там някой Стремски. Н слава богу…
— И затова потънва…
— Затова именно ми е по-симпатична, много по-симпатична. Знаела как либила…
— Ти си положително луда.
— Аз обичам лудите… — шъпнеше Драга глезено.
— Ти си чудовище тогава — подбиваше я Стремски, не без малко сръдница.
Тя го изгледа.
— Найдене, грабни ме!
— Къде ще те нося?
— Накрай светът… Иска ми се…
Светлина се приближи до тях.
— Драго, кои идат там?
Отсреща идеха дружина мъже и жени.
— Вестовски с фамилията си, и Рендев, и Веригаров!
— Там е и господин Патев — каза Голичев.
Сърцето на Стремски се сви.
Минувачите приближиха и се здрависаха. Патев се отби от дружината си и дойде, та се ръкува с нашата. Това накара и цялата му дружина да направи същото. Стремски предпазливо отстъпи с Драга настрана, като съгледа намерението на Веригарова, пак надут, самоуверен и с победоносен вид, да й даде и той ръка.
Той се не смути и направи комплимент на сестрите:
— Бих казал, че срещам трите грации, ако да вървеше още една с вас. Но в Русе няма третя.
И двете се засмяха.
— Това е все по-малко блудкаво, отколкото предишната дивотия — пришъпна Стремски на Драга злъчно — едно за смелостта на Веригарова, друго — за Драгиното изсмиване.
— Да — ухили се Драга знаменателно.
Дружината се поклони и отмина.
„Що за загадка? Що за душа вятърничава е тая мома?“ — помисли си той мрачно.
Драга повървя малко, замислена.
— Да, какво приказвахме? — попита тя, като се отделяше пак малко настрана от Светлина и мъжа й.
Найден не можеше да помни: срещата на двамата неприятни хора го разстрои.
— Ах! Сетих! Казвах ти да ме грабнеш, па ла ме носиш там ей… в оная звездица, дето трепери… — тя показа една ранна звездица, бледно затрепкала в небето, и се изсмя звънливо.
— Аз ще те занеса в място по-малко студено и по-прекрасно: в долината, дето цъфтят трендафилите, в моята родна Стремска долина! — каза Стремски.
— И там е хубаво… Е, кога? — тя го погледна шутливо.
Стремски й само стисна ръката.
Първата дружина пак ги пресрещна, тя се завръщаше. Тоя път Патев гледаше в Драга твърде вторачено. Той поздрави пак. И Веригаров също, ухилен.
Това общество направи да погрознее за Стремски хубостта на мястото и на часът. Той силно пожела да остави набрежието, но не смееше да изкаже точа желание. Случайно Светлина му дойде на помощ.