Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Да.
— Беше сериозна причина. Всяка човешка душа заслужава спасение. Чух изповедта ти. Помислих си — каква надежда за спасение може да има човек с твоето минало! Какво изкупление би компенсирало ужасните ти грехове?
— И вие ме препоръчахте на ордена.
— А сега, не аз, а тези бедни монаси ще трябва да се борят за спасението на душите си. Те са мъртви заради мен. Това не е само скандал. Не е само спор дали църквата крие и защитава убийци. Господ те е проклел. Ти си отговорен. За тях, за мен. Аз също. Защото заради теб продадох душата си. Казах ти, че ще умра. До Коледа. И си мисля, че ти ме изпрати направо в Ада.
Дру гледаше, слушаше и сега бе негов ред да се наведе и да скрие лице в ръцете си. Вдигна глава, едва когато чу, че отец Хафър заговори по телефона:
— Ваше преосвещенство? Дълбоко съжалявам, че ви безпокоя толкова късно, но се е случило нещо ужасно. Катастрофа. Необходимо е да ви видя незабавно.
Епископът, Негово преосвещенство преподобният Питър Б. Ханрахан имаше слабо, квадратно лице. Беше около петдесетте и макар че го бяха събудили преди час, късата му пясъчноруса коса изглеждаше като току-що измита и изсушена със сешоар. Беше сресана изрядно. Зелените му очи напомняха на Дру порцелан, но блясъкът им, отбеляза той, бе на стомана.
Епископът седеше зад огромно дъбово бюро в кабинет, по стените на който висяха най-различни свидетелства от различни благотворителни организации — наред с католическите и протестантски, и еврейски — заедно с много снимки на самия епископ, усмихнат, стискащ ръцете на кметове на Бостън, губернатори от Масачузетс и президенти на Щатите. Но снимките с няколко папи заемаха централно място на стената зад гърба му.
Тъй като може би бе предчувствал, че тази среща ще бъде неприятна и тежка, той бе облякъл нещо по-удобно от епископските си одежди или черния костюм с бяла якичка. Носеше сиви мокасини, сини кадифени панталони и светло синя риза, а върху нея пуловер, чиито ръкави бяха леко запретнати и разкриваха часовник „Ролекс“. Но не златен.
Изглеждаше като политик. Подходящо сравнение, защото на това ниво на църквата служителите й трябваше да бъдат и политици.
Негово преосвещенство седеше зад бюрото и слушаше внимателно първо обясненията на отец Хафър, после на Дру. Четири пъти прекъсна Дру за повече подробности. Разгледа мишката в пликчето, кимна и махна на Дру да продължи.
Най-сетне Дру привърши разказа си. Погледна часовника. Един часа и седем минути. Въпреки че дебели завеси скриваха прозорците, от време на време глухият шум на някоя закъсняла кола проникваше в стаята.
Епископът премести поглед от Дру към отец Хафър, после пак към Дру. Но остана неподвижен и мълчалив. Тишината започна да става тягостна. После изведнъж столът му изскърца — той се наведе и опря лакти на бюрото. Очите му остро просветваха.
— Вие явно сте претърпели доста неприятности — гласът му остана равен и тих. Той натисна бутона на уредбата върху бюрото. — Пол!
— Да, Ваше преосвещенство — отговори също такъв равен мъжки глас.
— А, добре, че си още тук.
— Мислех, че може да имате нужда от мен.
— Не знам как ще се оправям без теб. Спомняш ли си Пат Кели?
— Слабо. Но мога да проверя в картотеката.
— Няма нужда. Той има конструкторско бюро. Миналата година ходи с жена си до Рим. Помоли да му уредя посещение при Негово светейшество, за да го благослови.
— А да, спомням си — гласът се засмя. — Сложи в рамка благословията и я окачи в офиса си.
— Ако не ме лъже паметта, фирмата му притежава хеликоптер. Твърди, че го използва за вдигане на разни тежести, но се съмнявам, че е просто играчка, която е вписал като разход. Би ли му позвънил, моля те? Кажи му, че църквата се нуждае от услуга. Да ни заеме хеликоптера си. Обясни му, че ще се свържа лично с него, за да му благодаря.
— Разбира се, Ваше преосвещенство. Ще му се обадя преди да излезе от къщи за работа.
— Не, сега.
— Искате да го събудя ли?
— Искам хеликоптера преди зазоряване. Ако се колебае, намекни му, че рицарите на Колумб може да си направят банкет за негова сметка. След това провери в компютъра за свещеници от епархията, които са работили в болници или са били на война. Трима ще са достатъчни, но единият от тях трябва да може да управлява хеликоптер.
— Добре, Ваше преосвещенство. Друго?
— Да, донеси ни кафе и малко кнедли. Ще бъда зает известно време.
Епископ Ханрахан дръпна пръст от бутона и сякаш се опита да подреди мислите си.