Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Нека ви попитам нещо, брат Маклейн. Искам да съм сигурен, че разбирам ситуацията. След вашето бягство, вашата загриженост, освен за собствената ви безопасност, бе за доброто на Църквата, така ли? Това бе причината да не известите властите, а да настоявате за среща с вашия настойник и с мен?
— Точно така.
— В такъв случай предполагам, че имате някаква конкретна идея как да се постъпи в този случай?
Дру кимна.
— И каква е тя по-точно?
— Има три възможности — Дру сключи ръце. — Първо, като картузианци тези монаси бяха напълно отделени от света. Бяха продали имотите си, бяха закрили сметките си в банките, напуснали бяха работата си. Казали са прощалното си сбогом на приятели и роднини и са направили така, че никой от предишният им живот да не влиза във връзка с тях. Никакви посещения, телефонни разговори, писма. Дори са уведомили властите, че престават да плащат данъците си.
— Това ми е известно. Искам да чуя какво е вашето предложение.
— За околния свят тези мъже всъщност са мъртви от доста време. Те бяха направили така, че да са недосегаеми за света и да останат такива и след смъртта си. Сигурен съм, че знаете — картузианците не използват ковчези. Облеченото тяло се слага върху дъска, лицето се покрива с качулката. Расото се заковава към дъската. И тялото се погребва в отделен гроб, означен само с прост бял кръст. Няма дори име.
— И това знам. И какво предлагате?
— Да следваме процедурата.
— Какво?
— Да отидете и да ги погребете.
— И да не кажем никому?
— Кой би трябвало да знае? Ако бяха умрели от епидемия или от случайно отравяне с храна, Църквата щеше ли да го разгласи? Щеше просто да ги погребе. Църковна тайна.
— С други думи, вие предлагате Църквата да прикрие едно масово убийство?
— Това е едната възможност.
Епископът се втренчи в него.
— Но ако властите не могат да направят разследване, ако не могат да открият виновните, тогава кой ще ги накаже…
— Бог.
— О, бях забравил, че и вие сте картузианец. Вярата ви е забележителна.
— Не, моля ви, не казвайте това. Вяра ли? Аз вярвам в Ада.
— Наистина — намръщи се епископът. — Значи, за да защитим репутацията на Църквата, ние ще оставим убийците на собственото им възмездие и ще се правим, че не е имало никакво убийство?
— Казах, че това е едната възможност. Трябва да бъде обсъдена.
— А вие бихте ли действали по този начин?
— Не.
— Защо?
— Съществува голям риск историята да излезе наяве. Този вид операции — почистване, погребване — изисква много хора и създава опасността от слухове. Ако беше възложено на разузнаването, ако професионалисти свършеха тази работа, нямаше да се тревожа. Но работата трябва да я свършат свещеници и тя може толкова да ги шокира, че да не успеят да държат устите си затворени.
— Много вероятно. Но не забравяйте, че свещениците могат да положат клетва за мълчание. Мога да ги накарам.
— Дори и така да е, защо да избираме по-трудния път? Защо да включваме много хора? Проблемът не е, че тези монаси са убити. Проблемът е…
— Проблемът си ти — обади се отец Хафър за пръв път.
Дру кимна горчиво.
— Да, аз.
— И вие също — каза епископът на отец Хафър. — Ако не сте бил вие, нямаше да стане това убийство.
— Зная много добре, Ваше преосвещенство. Съзнавам греха си. Но скоро ще имам възможност да отговарям за него — той се опита да потисне кашлицата си.
Погледът на епископа омекна.
— Прощавайте. Бях много рязък — и се обърна към Дру. — А второто предложение?
— Не заличавайте убийството. Вместо това заличете моето присъствие в манастира. Всичко от килията ми да изчезне. Все едно че никой не е живял в нея. Заличете досието ми. След това уведомете властите и когато попитат за празната килия, кажете, че каноните са много строги и трудно привличате нови монаси. Просто манастирът не е бил пълен. Така няма да има начин полицията да открие, че един бивш убиец е намерил подслон и убежище там. Църквата ще избегне скандала.
— И вие ми препоръчвате това решение?
— То има предимството, че е просто. Полицията може да си разследва. Няма почти никакъв шанс някой да проговори. Единствените, които ще знаят, ще бъдем ние тримата и този, който ще почисти килията ми — Дру спря. — Има и трета възможност.
— Така ли?
— Най-простата от всички.
— И каква е тя?
— Да кажем истината.
Епископът присви очи.
Уредбата зазвъня. Той натисна бутона.
— Да?
— Ваше преосвещенство, уредих хеликоптера.
— А екипажа?
— Йезуити. Преди да влязат в ордена са служили във Виетнам. Един от тях е летял.
— Подходящо. Командосите на църквата. Имам още едно поръчение. Искам да ми уредиш среща с кардинала колкото е възможно по-рано тази сутрин.