За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Никога преди не съм виждал град като този — възкликна Парис учудено. — Толкова е богат, а и сградите му… толкова чисти и облагородяващи. Всичко наоколо е мирно — никъде не видях дрязги и боеве между гражданите. — Той си спомни моряшките кавги в Бордо и рицарските боеве в Тулуза, на които бе свидетел.
— От време на време тук също има насилие — каза Юланда, — но всичко утихва много бързо и мирът се възстановява. Кралят следи за отношенията между хората много стриктно. Дори сега, когато е в траур, всеки ден получава донесения от министрите си. Всъщност ще разбереш що за човек е кралят, когато се срещнеш с него.
Тъй като Парис уважаваше мнението на Юланда, той прие всичко, което тя му каза за краля.
Тази вечер Джордж предложи на Алейн постоянна работа като негов адютант. Алейн благодари за оказаната чест, но помоли за няколко дни време, в които да помисли. По-късно той и Еймбрас почти стигнаха до кавга относно това, какъв трябваше да е отговорът му.
— Не мога да приема това предложение — започна Алейн. — Трябва да се върна при Джоан, в Англия, колкото е възможно по-скоро.
— Алейн, Алейн, кога ще погледнеш истината в очите? Сега, когато Джоан е вдовица, Рудолф ще й намери нов съпруг. Всеки баща би направил същото. Рудолф ще изчака само мига, в който ще разбере, че Джоан не е бременна, и ще я омъжи. А ако тя е бременна, ще изчака да роди детето на Крайспън и пак ще направи това, което ти казвам. Освен това, Алейн, Джоан не е подходяща за теб. Никога не е била и трябва да го разбереш.
— Това са глупости. Никога няма да престана да я обичам. Никога!
— Все още не можем да се върнем в Англия — намеси се Парис. — Ако го направим, в момента, в който ни разпознаят, ще ни убият. Какво ще можеш да направиш тогава за Джоан?
— Ние да се върнем? — погледна ги учудено Алейн.
— Мислиш ли, че ще те оставим да се върнеш сам? — Парис постави ръка върху рамото на приятеля си. — Чичо Еймбрас е прав. Поне засега ще трябва да сме далеч от Англия. Така че, докато сме в Сицилия, използвай възможностите, които ти се предоставят. Приеми предложението на Джордж. Знаеш, че ще си щастлив с такава работа.
Алейн се отдръпна и отиде до прозореца, откъдето се виждаше пристанището. Възцари се тишина. След малко Алейн заговори, без да се обръща.
— Винаги съм знаел, че съветите ви ме водят по верния път, особено твоите, мъдри сър Парис. Ти отново си прав. — Сега той се обърна и погледна Еймбрас. — Съжалявам, че бях толкова остър с теб. Знам, че единственото, което искаш, е моето благополучие. Но никога, никога нищо няма да ме накара да спра да обичам Джоан.
— Съвсем не искам от теб да престанеш да обичаш — отговори Еймбрас. — Само бъди разумен.
— Това ще ти обещая — каза Алейн. — Ще остана да работя при Джордж, докато стана достатъчно силен, за да мога да се върна в Англия и да се преборя с Рудолф.
— Радвам се, когато те чувам да го казваш — рече му Парис. — Възнамерявам и максимално да се наслаждавам на Сицилия, защото тази страна ми харесва все повече с всеки изминал ден.
На следващата сутрин Парис и Юланда се разхождаха извън града, около брега. Към обед спряха, за да се нахранят Юланда бе донесла одеяло, на което да седнат, и кошница, пълна с храна. Обядът им се състоеше от познатите хляб и сирене, а също от зеленчуци, сварени с ориз и подправени с чесън и джоджен. Всичко това бе поднесено на кръгъл розов поднос в специални керамични чинии. Хранеха се с лъжици, а виното, което опитаха, изключително се хареса на Парис.
— Това тук се нарича мелицане ямистес — отговори Юланда на въпроса му за непознат зеленчук. — Тео Джордж казва, че арабите донасят мелицането в Сицилия от Индия.
Накрая те опитаха от сушените плодове и сладкиша с мед и ядки, които Юланда обожаваше.
— Никога ли не ядете пресни плодове? — попита Парис.
— Разбира се, че го правим. — Юланда облиза меда от пръстите си и го дари с нежна усмивка. — Все още е началото на сезона и затова използваме плодове, изсушени миналата година. Почакай до лятото, когато ще узреят нови плодове. Тогава имаме пресни кайсии и праскови и чудесни фурми. Опитвал ли си някога пъпеш? Толкова е сладък и сочен, като храната в рая.
В момента единственото, което Парис можеше да определи като храна от рая, бяха устните на Юланда. Колко сладка щеше да бъде, ако я целуне. Щеше да има вкус на меда, който бе яла. Той бе изненадан от реакцията си към нея, но и малко шокиран. Когато ставаше въпрос за жени, той се наслаждаваше на всичко, което му се предоставяше, но същевременно запазваше самообладание. Никога не се бе влюбвал по начина, по който Алейн бе влюбен в Джоан. Копнеейки за Джоан, приятелят му бе изгубил чувството си за хумор и предишната си жизненост и не изпитваше наслада от живота далеч от любимата. Дори сега, когато тя бе на другия край на света, Алейн бе преследван от образа й. Той се будеше нощем, нямаше апетит, понякога бе раздразнен. Разсъждавайки върху състоянието на Алейн, Парис реши, че не иска никога да се влюбва в жена. Но тази тук до него бе толкова очарователна.