Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Много бих искала да намеря семейството на майка си — заяви тя и стисна до болка нежните си ръце. Гласът й трепереше. — Нямам си никого на света, а много бих искала да имам дом и близки, които да се грижат за мен. Помислих си, че ако намеря роднините си, те ще ме приемат в дома си и ще се грижат за мен. Но това е свързано с някои трудности, с които няма да се справя сама.
Полковникът изпухтя ядосано и размени многозначителен поглед с главнокомандващия. Някои трудности? Това момиче очевидно нямаше ни най-малка представа за английското общество, не знаеше колко недостъпни, затворени и горди са членовете му.
— Да приемем, че наистина ги намерите, как смятате да им се представите? — попита подигравателно Джулиън. — Нима просто ще отидете при тях и ще им кажете: аз съм отдавна изчезналата ви племенница или братовчедка, приемете ме в дома си!
— Не, аз разбирам, че това е невъзможно — отговори Тамсин с толкова тъжен глас, че херцогът изгледа обвинително полковника. — Знам, че няма да ме приемат просто така. Аз изобщо нямам представа как да се държа в английското общество… всъщност не знам нищо за Англия освен онова, което ми е разказвала Сесил. Пък и… — Лицето й пламна от срам. — Има още нещо, което е извънредно неприятно.
— Продължавайте, мила — подкани я сърдечно Уелингтън. Остротата беше изчезнала от тона му.
— Разбирате ли, не знам как да го кажа… но искам да знаете, че не съм сигурна дали Сесил и Барона са се венчали… пред лицето на църквата, искам да кажа — обясни Тамсин и отново стисна до болка нежните си ръце.
— О! — прошепна изненадано херцогът.
— Ами да, и като узнае това, семейството на мама би могло да си помисли, че нямам право да претендирам за наследство. И вие ли мислите така? — Тя ги погледна с големи, невинни очи.
— Защо, за бога, не са уредили връзката си? — попита сърдито Джулиън. — Ако наистина са били неразделни, както твърдите, и на всичкото отгоре са имали дете.
— Мисля, че това не беше важно за тях — опита се да обясни Тамсин. — А що се отнася до мен, казвали са ми, че съм дошла случайно…
— Велики боже, какъв омаловажаващ израз! — Джулиън избухна в смях. — Бог ми е свидетел, че с радост бих си спестил тази „случайност“!
— Не сте особено любезен — протестира плахо Тамсин и погледна умолително към Уелингтън.
Командващият се почеса по носа. Защо Джулиън беше толкова зле настроен към това момиче? То беше дръзко и толкова сладко същество.
— Не разбирам каква е целта ви, сеньорита. Как би могъл да ви помогне лорд Сейнт Симон?
— О, много е просто. — Тамсин си възвърна доброто настроение. — Мисля, че за около шест месеца ще науча всичко, което трябва да знае една английска лейди. Планът ми е полковникът да ме отведе в Англия, в Корнуол… и да ме научи на всичко, което е необходимо, за да вляза в доброто общество. Тогава ще се опитам да намеря семейството на мама. Вероятно има хора, които си спомнят, че преди двайсет години дъщеря на аристократично семейство е изчезнала някъде в Испания. А ако постигна успехи в обучението и мога да бъда представена на обществото, ще разкрия, че съм дъщеря на изчезналата млада дама. Бихме могли да кажем, че мама се е омъжила за испански гранд и че ми е разкрила английския си произход едва на смъртното си легло. Вероятно бихме могли да кажем, че полковникът се е запознал с баща ми и той го е помолил да ме вземе под крилото си и да ме отведе в Англия, за да намеря роднините си.
Тя погледна изпитателно двамата мъже. Усмихна се подкупващо на херцога и добави специално за него:
— Бихме могли да кажем също, че вие, Ваша светлост, сте ми обещали подкрепата си.
— Какво смятате да им кажете? — попита невярващо Джулиън, който се опитваше да вникне в безумния й план.
— Че сте ме взели под крилото си и…
— Достатъчно, разбрах! — прекъсна я Джулиън и махна с ръка. — Никога в живота си не бях чувал такава невероятна глупост!
— Но тя ще изпълни предназначението си — настоя меко Тамсин. — Убедена съм, че ще се справя. Всичко, което искам от вас, са шест месеца, милорд полковник. Имам предостатъчно средства и няма да ви бъда в тежест. Моля само да ми посветите част от времето и вниманието си. Виждате ли, аз не познавам никого, когото бих могла да помоля за помощ — добави съкрушено тя и отново се обърна умолително към херцога: — Нали разбирате, толкова се зарадвах, като разбрах, че полковникът е от Корнуол!
— Невероятно! — повтори с отвращение Джулиън. — Но стига толкова! Достатъчно съм си губил времето с вас!
— Значи нямаме какво повече да си кажем — отговори Тамсин. Клетото сираче без преход се превърна в упорита млада жена. — Прощавайте, че загубих толкова много от скъпоценното ви време, сър. — Тя стана и се поклони пред Уелингтън, после излезе от стаята, без дори да погледне полковника.