София преди 50 години
- Автор: Каназирски-Верин Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «София преди 50 години». Краткое содержание книги:
Такива мисли ми навява книгата на г. Г. Каназирски „София преди 50 години“. Четох скици от нея в подлистници на в. „Изгрев“, прочетох я сега с нарастващ интерес — вече пълна, освежела от занимливи подробности.
Авторът ни увежда в едно идилично време, от което ние, възрастните, все още не можем да се откъснем, ако и отдавна да сме го затуряли в буренака на забравата. Младото поколение го знае по разкази от втора п трета ръка, които във въображението на един юноша добиват очертанията на нещо едва ли не митично. И как да не е такова то за съвременния младеж, при оскъдицата на следвоенните години, когато му говорят за някогашното библейско изобилие, за баснословните някога цени на всичко, за непознати нему примитивни нрави и понятия, за един патриархален бит, който се е изличил от съзнанието дори за ония, които са преживели неговото крушение?
Толкова голяма е промяната във вътрешния и външния облик на нашата столица! Дори ония, пред очите на които са протекли промените, често не могат да разберат, как е станало това, защото то се извършва постепенно, почти незабелязано. Ние всеки ден внасяме подобрение в собственото си жилище, и то губи първичния си вид, без да сме усетили измененията му. Трябва някой стар приятел, който отдавна не ни е посещавал, да дойде и да види новата обстановка, да се учуди и да ни посочи разликата. И неволно ставаме нежни и чувствителни към старото, към онова, което смятаме сега неудобно, защото сме почувствували топлина на новото, комфортното. Така е и с промяната в градовете. С ежедневните строежи и преобразования те менят своя вид, без жителите на града да го забележат; па едновременно с това менят се и самите нрави и вкусове.
Г. Каназирски, подобно на тоя изчезнал посетител, идва да отдаде почит към старите софиянци и да възкреси някои подробности от първите години на сегашна София, да разкаже на новото поколение за едновремските нрави на нейните жители, улици, заведения, за тогавашното общество и култура, за някои забравени фигури и пр. А битието на стара София заслужава да бъде възпроизведено, защото тя е претърпяла толкова изменения, че днешната луксозна столица, в сравнение със стародавната, е неузнаваема.
Четеш книгата и цял рой видения от едно забравено минало се вестяват, за да документират, че въпреки многото неблагоприятни обстоятелства, при които е минал нашият обществен живот през изтеклите 50 години, въпреки многото политически бури и трусове, които не веднъж стихийно са се надвесвали над българския небосклон, имало е здрави жизнени сили, които поколенията са влагали в творческа, съзидателна работа, резултат на които е нова София.
Живо, реалистично е възпроизведена старата българска столица, в която се идваше от далечни места с файтони и брички, с нейните тесни и криви улици, с малките й дюкянчета, при неизгазима кал пролет и есен, при гейзери прах в летни дни, когато нямаше ни електрически трамваи, ни осветление, ни вода по домовете. Мяркат се на въображението — като из гробове — потънали в земята къщички и порутени бордеи, редом с бели двуетажни паянти1 с еркери и бели басмени перденца по прозорците, — издигнати сред широки зашумени дворове, обградени с прогнили и приведени от времето тараби. Вместо днешното електрическо осветление, тук-там мъждеят петролни ламби, които не достигат до турския сляп сокак. Наредени, подобно днешните опашки, чакат жени с газеви тенекии да си налеят вода от кварталната чешма — там, гдето всяка вечер ехтят лудешки смехове на палави вакарелки.
Младият читател, чието око е виждало само днешния европейски облик на София, с нейните модерни здания, масивни държавни учреждения и тежки съпритежателски домове, ще остане учуден като чете настоящата книга, в която ще види физиономията на столицата във всичката примитивност на някогашното й благоустройство. Ще му се сторят смешни до глупост например тогавашните многобройни барачни театри, в които се играят с големи претенции комедии от Молиера, драми от Толстоя и Горки, В. Юго и Фр. Копе. Защото младите общества са тъй самонадеяни, както и младите хора: за тях няма нищо непостижимо. И, слава Богу, защото без това качество на младостта светът не би мръднал една крачка напред.
Авторът си припомня с много подробности и обществения живот на стара София, и нейното ежедневие: общественици, културни дейци, журналисти, чиновници: разбужда спомени за някогашните моди, разходки, сватби, ефекта от първия фонограф, нощни увеселения, битови фрески, прочути заведения, достозабележителни герои на деня с техните фриволни проказничества2 — личности отдавна забравени, но оставили диря в бодрата памет на повествувателя, отбелязали името си с низ духовити анекдоти, които и днес се помнят и приказват.
Всичко е предадено в прост, безизкуствен разказ, пропит на места с хумор, оживен от весели епизоди, без приумици, без мъдрувания и сентенции. И се пак авторът като че ли иска да направи един дидактичен намек на ония непоправими мизантропи, които никога нищо хубаво не виждат, които неизменно повтарят стереотипната фраза: „досега нищо не е направено“. И с хубавия си труд той иска да им отвори очите да видят разликата между София преди 50 години и днес, да реконструират старата столица на своите бащи и деди и да заживеят с мисълта да вложат нови творчески усилия, да я направят след четвърт век такава, каквато, може би, съвсем няма да прилича на днешната. И авторът е убеден, че новото поколение ще има отгде да черпи кураж да издигне след много години една всякак преобразена — и външно и духовно — нова столица, пред която днешната ще изглежда груба и неугледна и ще се краси вечно с лозунга: „расте, но не старее“.
Може би, че тъкмо такава е била и целта на г. Каназирски. И той е постигнал тая цел. Неговата вярна памет и живо наблюдение са му услужили да възпроизведе и разкаже много от онова, което е чул и видял, и да го напише хубаво, вярно и увлекателно.
Илюстрациите на анонимния художник издават един голям майстор.3
Бастунът беше голяма необходимост. Който не носеше бастун, губеше 50% от своята елегантност. Всеки носеше бастун, дебел или тънък, със сребърна, кокалена или филдишена39 дръжка, а често и от поникелирована ламарина. Всеки имаше свой маниер да носи бастун: под мишница или в двете ръце, закопчани зад гърба, без да се смущава, че пречи на движещите се около него. Някои бяха виртуози във въртенето на бастуна с двата пръста — показалеца и средния, ако смеете, доближете се до такъв елегантен софиянец.
Дамите. Жената винаги е отдавала най-голямо внимание на главата си. След малките шапчици, след малките венци от цветя, които едва се забелязваха върху главите, дойде модата на големите шапки паларии40 с птиците. Над кока на жените често виждахме кацнала някоя птица с човката към косите, а опашката щръкнала нагоре, или пък шапка, покрита изцяло с широко разперените криле на някоя птица. Птиците после отстъпиха място на цветята и овощията. Имаше глави, които представляваха цели градини с цветя, други с череши, ягоди, а понякога тия овощия падаха до ушите. От шапката се спущаше воалетката, която прикриваше цялото лице до под брадата. Имаше воалетки черни, червени, сини, кафяви, жълти с топчици или със шарки, често много гъсти. Под воалетката лицето добиваше друг по-красив вид. Грозните жени печелеха много. Шапките бяха доста тежки, и за да не паднат, прикрепяха ги о косите чрез дълги игли, които на края имаха топка или някаква друга украса. Колко мъжки лица са носили по няколко дена следите от тези ваджишки41 игли!
Модата на големите турнюри42 беше вече минала, но жените все още носеха тези малки възглавнички, привързани отзад на кръста им, за да акцентуират задната си линия. Роклите бяха дълги и оставени свободни, те се влачеха по земята. При ходене дамата беше длъжна с лявата си ръка да хване и повдигне шлейфа си. Женските крака бяха нещо скрито. Голямо щастие беше, когато можехме да съзрем малко по-горе от глезена. Модата беше на блузите с ръкави — балони. Два балона кичеха раменете. Балоните отстъпиха място на тесния ръкав, който очертаваше хубавата линия на ръката. Закопчаването ставаше повечето откъм гърба посредством 20–30 малки копченца или пресбутони43. Мъжете бяха щастливи, когато дамата ги замолеше да я разкопчеят, но колко време се губеше и колко несръчна ставаше мъжката ръка, докато достигне до десетото копче… Блузката влизаше в колана на роклята и при съединението се покриваше от някакъв платнен или копринен колан. За доброто прилягане се прибягваше до топлийките. Нямаше жена, която да можеше да се облече, без да има отгоре си по-малко от десетина-двадесет топлийки. Тези топлийки бяха скрити, невидими и немилостиво раздираха ръцете ни, когато те тръгваха по експлорация44.
Един елегантен и една елегантна
А фуркетите!… Тогава жената не познаваше фризурите, не знаеше и подстригването. Извънредно дългите си коси тя правеше на плитки или увиваше и после издигаше над главата си под форма на широк шиньон45 или кок. За тая цел тя си служеше с голям брой железни фуркети. Когато трябваше да си ляга, тя губеше дълги минути, за да се освободи от тая железария, която често изпълваше цяла чинийка на нощната й масичка. Изобщо женското облекло от него време беше много сложно. Отдолу жената носеше риза от хасе с тантели, а някои си плетеха цялата риза от тантела, широки долни гащи също от хасе, батиста или понже46 със широки харбали47 или тантели, над която идваше бяла фуста също с тантелени долнища; тогава слагаше корсета си, чиито ширити трябваше да се стягат от друго лице; над корсета идваше каш-корсетът или жилетката и едва тогава тя навличаше роклята си и блузата. Чорапите се крепеха от красиви жартиери от ластик украсени с фльонги и цветя; синчец или диви миниатюрни розички.
Какво мъчение е било за влюбения да чака едно толкова сложно събличане и оправяне на косите, за да може да стигне до сюблимния момент! Благодарение на сложното и мъчно обличане, по него време по-често и по-лесно ставаха констатациите при изневяра.
39
Филдишен — от слонова кост; тур.-араб. fil dishi „слонова кост“.
40
Палария — шапка с широка периферия — от рум. palarie.
41
Ваджишки — „проклет“ (произходът е неясен).
42
Турнюр — фр. tournure „подплънка отзад, под талията на дамска рокля“.
43
Пресбутон — вероятно секретно копче.
44
Експлорация — изследване, разузнаване, от фр. exploration.
45
Шиньон — женска прическа със събрани на тила коси, често с чужда коса, от фр. chignon „тил, кок“.
46
Понже — копринен плат от Китай или Индия, обикновено небоядисан, в естествения бледо кафяв цвят на коприната, от фр. ponge < англ. pongee < от кит. pen-chi „от собствения стан“.
47
Харбала̀ — набран волан на женска дреха.