Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
Лена затвори очи и се опита да прогони копнежа.
— Засега само танцувай с мен. Става късно, а аз искам още един танц.
В лимузината тя облегна глава на рамото му. Музиката, виното и меките светлини все още изпълваха главата й. Чувстваше се потънала в романтика и макар да знаеше, че намерението му е било точно такова, ефектът не само не намаляваше, а се засилваше.
Диклън бе мъж, който би се погрижил и за най-дребните подробности. И с къщата, която бе избрал, и с жената, която искаше.
Лена се възхищаваше на това. И на него също.
— Добре забавляваш момичетата, скъпи.
— Позволи ми да те позабавлявам и утре вечер.
— Утре вечер съм на работа.
— Добре. В следващия ти почивен ден тогава.
— Ще си помисля. Не се правя на интересна, Диклън — каза тя и се надигна, за да го погледне. — Не обичам хитрините. Просто съм предпазлива. По принцип не съм такава, но що се отнася до теб, мисля, че така е най-разумно. А аз държа да съм разумна.
Лимузината спря до бордюра пред дома й и Лена прокара пръст по бузата на Диклън.
— А сега ме изпрати до вратата и ме целуни за лека нощ.
Той отнесе до вратата й сребърната кофичка с лалетата, остави я на пода и повдигна лицето на Лена към себе си.
Целувката беше по-сладка, отколкото бе очаквала. Беше подготвена за дива и убедителна страст, която да стопи съпротивата й. Но вместо това вечерта завърши с нежността, с която бе започнала. С романтиката.
— А защо да не се видим, преди да отидеш на работа? — попита Диклън, като поднесе ръката й към устните си. — Ще те заведа на пикник.
Лена се вторачи изненадано в него.
— На пикник?
— Достатъчно топло е. Можем да си проснем одеяло до езерото. Доведи и Руфъс за охрана. Обичам да го гледам как скача в езерото.
— По дяволите! — извика тя и се отдръпна. — По дяволите. Сега искам да слезеш долу до онази огромна бяла лимузина.
— Добре — съгласи се Диклън и я погали по косата. — Но първо ще изчакам, докато се прибереш у дома.
— Слез до лимузината, плати на шофьора и го изпрати да се прибере у дома. А после ела при мен.
Диклън я хвана за китките и усети ускорения й пулс.
— Пет минути. Не си променяй решението. Две минути — поправи се той. — Чакай ме.
Той се втурна надолу по стълбите, а Лена взе цветята и влезе вътре. Реши, че ако това бе грешка, нямаше да й е първата. Нито пък последната.
Тя запали свещи и пусна Били Холидей. Напомни си, че сексът бе лесно и приятно нещо. А когато се правеше от двама необвързани възрастни и освен похотта имаше и някакви чувства, си бе истинско празненство.
Независимо дали се бе оставила да я убедят или не, решението си беше нейно. Нямаше смисъл да съжалява преди дори да е започнала.
Диклън почука. Мисълта, че го направи вместо просто да влезе вътре, я накара да се усмихне. Добри маниери и гореща кръв. Интересна комбинация. Неустоима.
Лена отвори вратата, а Диклън пъхна ръце в джобовете си и й се усмихна.
— Здрасти.
— Здравей отново, готин — отвърна тя, протегна се и сграбчи вратовръзката му. — Влизай — добави Лена, като го дръпна навътре и, вървейки заднишком, го поведе направо към спалнята.
Но Диклън сложи ръце на кръста й и я притисна към себе си.
— Харесвам музиката ти — прошепна той и я понесе в нежен блус. — А след като успея да видя нещо, освен теб, ще ти кажа, че харесвам и дома ти.
— Да не би да си взимал уроци какво да казваш на жените, които си падат по теб?
— Не. Природна дарба — отвърна той, като прокара устни по нейните, а после и по малката съблазнителна бенка. — Улиците на Бостън са претъпкани с моите завоевания. Това ужасно утежни движението и градската управа ме помоли да напусна града.
Диклън притисна лицето си към нейното и добави:
— Усещам уханието ти в съня си. И се събуждам изпълнен с копнеж по теб.
Сърцето й се сви като нещо, усетило топлинка след дълъг мраз.
— Знаех си, че си опасен още в мига, когато влезе в бара ми — каза Лена и се протегна лениво под ръката, която пълзеше по гърба й. — Само дето не знаех колко си опасен.
— Много — отвърна той, като я вдигна, притисна я към себе си и я целуна страстно. — Накъде сме?
— Хм. Доста пътища ми идват наум.
Малкото кръв, останала в главата му, се смъкна слабините му.
— Ха! Имах предвид накъде е спалнята.
Лена се засмя леко и отговори:
— Вратата вляво.
Докато я носеше през стаята, Диклън забеляза няколко неща. Ярки цветове, старо дърво. Но усещанията му бяха съсредоточени само върху жената в ръцете му, формите й, аромата й. Изненадата, изписана на лицето й, когато я остави до леглото вместо върху него.