Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
— Иска ми се да не бързаме много, ако нямаш нищо против — каза Диклън, като прокара ръка по ключицата и великолепната извивка на гърдите й. — Нали разбираш, имам чувството, че разопаковам подарък.
— Определено нямам нищо против.
Лена бе очаквала бързина и глад, които да съвпадат с трескавото желание в очите му, но когато ръцете им се преплетоха, а устните му докоснаха нежно нейните, тя си припомни как волево Диклън бе удържал гнева си предишния ден.
Очевидно можеше да контролира и другите си страсти.
Не беше подготвена за романтика. Диклън осъзна това още когато Лена видя лалетата. Подозрението в очите й беше по-силно от изненадата. Също като сега, когато той забави темпото и си достави удоволствие с дълга и нежна целувка.
Идеята да я вкара в леглото вече не му бе достатъчна. Искаше да превърне подозрението й в безпомощно удоволствие.
Устните й бяха топли и подканящи. Беше му невероятно приятно да ги целува, докато телата им се полюляваха, притиснати едно в друго, сякаш още танцуваха.
Диклън смъкна ципа на роклята й и прокара пръсти по голата й плът. Лена се изви назад и едва не замърка.
— Имаш чудесни ръце, скъпи. И много секси устни — каза тя, като го наблюдаваше внимателно, докато развързваше вратовръзката му. — Хайде да видим и останалите ти части.
Според нея събличането на издокаран в костюм мъж беше интересно изживяване. Времето, нужно за свалянето на всички дрехи, възбуждаше любопитството и те караше да предвкусваш удоволствието. Диклън я погали нежно и смъкна роклята от рамената й. Красивата черна дреха увисна съблазнително на извивката на гърдите й. Той захапа леко долната й устна, после я целуна бавно и страстно.
Лена разкопча ризата му и прокара ръце по гърдите му, като изсумтя с одобрение. Усети лудото биене на сърцето му под пръстите си.
— Добра фигура за един адвокат — отбеляза тя.
— Бивш адвокат.
Диклън си помисли, че е готов да умре, за да усети отново тези дълги пръсти с яркочервени нокти по тялото си. Лена плъзна длан по бицепсите му и облиза устни.
— Да, наистина си пълен с изненади. Обичам силни мъже.
Тя чукна с пръст по токата на колана му и се усмихна съблазнително.
— Да видим какви други изненади ще ми поднесеш.
Отново танцуваха, но този път тя водеше. Мускулите на корема му потръпнаха, когато Лена свали колана му и го преметна през рамото си.
Диклън си представи как я хвърля на леглото, обладава я и влива огромното си желание и силна нужда в нея.
Тя щеше да ги приеме. Очакваше ги.
Но вместо това, преди Лена да успее да събуе панталона му, той хвана ръцете й и ги поднесе към устните си. Забеляза изненадата и подозрението в очите й.
— Струва ми се, че изоставам — закачливо каза Диклън. — А тъй като се чудех какво имаш под роклята, искам да разбера дали идеите ми съвпадат с действителността.
Докосна голото й рамо с устни и дръпна плата надолу. После благослови законите на гравитацията, когато роклята се плъзна и падна в краката й.
Лена носеше черно дантелено бельо.
Тя въплъщаваше мечтата на всеки мъж. Мургава кожа, гъста, къдрава коса, налети гърди, едва удържани от красивата дантела. Нежно тяло и леко заоблени хълбоци, покрити с друга черна дантела. Изящни крака в прозрачни черни чорапи и убийствени токчета.
— Уцелил съм — въздъхна той с треперещ глас. — Адски съм точен. Какво е това? — попита той, като погали татуировката от вътрешната страна на бедрото й, точно над дантеления ръб на чорапа.
— Моят дракон. Пази портите — отвърна Лена бързо, усетила, че също трепери. — Много мъже си мислят, че могат да минат покрай него, но изгарят.
Диклън погали чувствителната кожа над дантелата.
— Хайде да си поиграем с огъня.
Притисна я към себе си и впи устни в нейните. А когато това вече не му беше достатъчно, я завъртя и захапа леко рамото и врата й. Зарови лице в косата й и погали покритите с дантела гърди.
Лена се изви към него, обви ръце около врата му и се притисна към тялото му. Бързината, с която Диклън премина от нежност към буйна страст, я замая и възбуди невероятно. Вече усещаше изгарящото му желание, което отговаряше на нейното.
Ръката му се плъзна надолу между краката й и почти я докара до края. Преди да се свлече, останала без сили, той прокара пръсти по бедрото й и със светкавично движение откопча жартиера.
Дъхът й спря. Тялото й се напрегна.
— О, Господи — изстена тя.
— Когато проникна в теб, няма да можеш да мислиш за нищо друго — закани се Диклън и откопча втория жартиер. — Но първо искам да те докосвам така, както си мечтаех. Анджелина.
Завъртя я с лице към себе си, зарови ръце в косата й и я наведе назад.