![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
…Но Уаким Странника е нахлузил обувките, надига се и застава прав посред въздуха, като се смее. При всяка негова крачка от храма тръгва бумтеж със скоростта на звука, който се смесва с гласа на гръмотевичната буря. Воините и богомолците се привеждат в нисък поклон.
Уаким се изкачва тичешком по стената и застава прав на тавана.
Зад Врамин се появява зелена врата.
Уаким слиза и минава през нея.
Врамин го следва.
— Поздрав! — предлага един от жреците.
Замаяните от наркотик копиеносци се обръщат към него и го пронизват.
Един ден, дълго след чудото на тяхното тръгване, една огромна от блестящи с мощта си воини армия ще потегли за завладяване на Светите обувки.
Междувременно олтарът остава празен и заваляват вечерните дъждове.
СПЕЧЕЛВАНЕ НА ЖЕЗЪЛА
Всички те стоят в Цитаделата на Марашек, докато мислите им се връщат назад.
— Донесох обувките — казва Уаким. — Ще ги получиш срещу моето име.
— Разполагам с ръкавицата — казва Мадрак и отвръща лицето си.
— …А аз нося жезъла — добавя Хор, но жезълът пада от ръката му.
— Той не ме пресече — пояснява Принцът, — защото не е изработен от материя или от нещо друго, върху което ти можеш да упражняваш контрол.
Мисълта на Принца запълва скритото око на Хор23.
Хор пристъпва напред, като левият му крак е по-дълъг от десния, но той пази пълно равновесие върху неравния в този миг под; прозорецът гори като слънце откъм гърба на Принца, а Стоманения Генерал е превърнат в злато и сякаш потича; Врамин изгаря като малка свещица, а Мадрак се превръща в дебела кукла, която подскача в края на гумена нишка; стените кънтят и пулсират навън и навътре с постоянен ритъм, като спазват темпа на музиката, носеща се от разместеното петолиние на остатъчния образ върху пода в края на тунела, който започва от прозореца и се е проточил като горящ мед, а кръвожадното създание над жезъла добива чудовищни размери, прекалено фини, за да бъдат зърнати в безкрая на стаята в кулата на Цитаделата на Марашек в Центъра на Средните светове, където Принцът се е усмихнал…
Хор прави още една крачка напред, а тялото му става прозрачно за неговия разум, така че всичко в самия него се превръща в нещо познато и заплашително.
изрича глас, странно напомнящ този на Врамин, без да е неговият.
Хор вдига ръка срещу Принца.
Принцът вече е хванал китката му с изгаряща гривна.
Хор вдига друга своя ръка срещу Принца.
Принцът вече е хванал и тази китка с вледеняваща гривна.
Той вдига друга своя ръка и тя многократно е разтърсена от електрически ток.
Сетне повдига друга своя ръка — тя почернява и умира.
И той вдига още сто ръце, а те се превръщат в змии и се бият, помежду си, докато той, разбира се, е принуден да пошепне:
— Какво се получи?
— Един свят — казва Принцът, — на който ви пренесох.
— Не е честно да избираш такова бойно поле — отвръща Хор, — което е свят, твърде подобен на този, който познавам: само крачка встрани, ала така изкривен.
Думите му са оцветени във всички цветове от Блис; в тях не е скрит друг, втори смисъл и те откапват една след друга.
— Непристойно е желанието ти да ме убиеш.
— Беше ми наредено да го изпълня, а и сам го искам.
— Но не успя — казва Принцът и го принуждава със сила да коленичи на Млечния път, който се превръща в прозрачен чревен тракт, разпъван от бързи перисталтични движения.
Нищо не може да спре миризмата.
— Не е вярно — шепне Хор.
— Да, братко. Ти си победен. Не можеш да ме унищожиш. Аз съм по-силен от теб. Време е да си тръгваш, да се оттеглиш, да се върнеш у дома.
— Само след като изпълня целта си.
Звездите също като язвени огнища изгарят вътрешностите му и Хор възправя цялата сила на своето тяло срещу калейдоскопа, който е самият Принц. Принцът се отпуска на коляно, но при неговото коленичене се сипва същински град от викове: „Осанна“, понесъл се от безчислените цветя с кучешки лица, които избиват като пот по челото му, за да се слеят в стъклена маска, от която с пукот излитат светкавици. Хор простира ръце към деветнайсетте луни, които биват изядени от змиите на неговите пръсти: О, Боже, кой ли ще вика, ако не е неговата съвест в образа на баща му с птичата глава върху небесния трон с прокапваща кръв? Да се оттегли? Никога! Да се върне у дома? Червеният смях избухва, докато той удря под себе си нещото с лице на своя брат.
23
Според древния мит в баталната битка между Хор и Сет, която Хор започва, за да отмъсти на брата на своя баща, който коварно го е убил, в началото той губи едно от своите очи, но по-късно, когато лишава Сет от неговото мъжко начало, Хор дава окото си на мъртвия Озирис, за да го погълне и оживее. В този смисъл става дума за скритото око на Хор.