Създания от светлина и мрак [bg]

Той имитира отчасти лая и воя:

— Да?

— Оказа се прав. Хор е бил победен и е дошъл обратно тук. После пак е тръгнал нанякъде.

Гласът е на Озирис.

Той прави знак със своето бастунче и големият прозорец се появява посред въздуха.

— Здравей, Озирис.

— Значи Принцът най-сетне се е раздвижил — казва Озирис. — Предполагам, следващият съм аз.

— Не ми се вярва — отговаря Врамин. — Мога лично да свидетелствам за думите на Принца, с които той увери Хор, че няма да ти отмъщава, но в замяна на твоето сътрудничество.

— А какво е станало с Анубис?

— Не мога да кажа със сигурност. Тайфон се отправи насам с цел да го убие. Аз дойдох да поразчистя след Тайфон и да поема Станцията. Той или го е убил и си е заминал, или Анубис е побягнал и Тайфон е тръгнал след него. Чуй ме, Озирис: ти си в опасност, въпреки уверението на Принца. Тайфон не знае за обещанието на Принца и не е поемал задължение да го спазва. След като е научил истинската история от самия Сет и е чул потвърждението за нея от Принца, вероятно е той да поиска да отмъсти на владетеля на Чука…

— Жив ли е Сет?

— Да. Известно време бе познат като Уаким.

— Емисарят на Анубис!

— Именно той. Кучето го е лишило от неговите спомени и го е изпратило да убие собствения си син и баща. Точно това разгневи Тайфон.

— Чумата да тръшне цялата им скапана фамилия! Какво стана с моя син? Оставил ми е само тази бележка… О, разбира се!

— Какво се разбира?

— Не е прекалено късно. Ще…

— Зад теб, на стената! — извиква Врамин. — Пази се от Тайфон!

Озирис реагира с бързина, която опровергава крехката му външност. Спуска се към един зелен гоблен, отмята го и продължава.

Сянката забързва след него и се изправя на задните си крака.

Когато отминава, в гоблена и в самата стена остава дупка с очертанията на Тайфон.

— Тайфон — обажда се Врамин.

— Тук съм — чува се гласът. — Защо го предупреди?

— Защото Тот му подари живота.

— Не знаех.

— Тъй като не остана достатъчно дълго, за да го чуеш. Сега е много късно.

— Не. Боя се, че ми избяга.

— Как е успял?

— Не беше в стаичката, когато я разруших.

— Може би е за добро. Слушай: може да ползваме Озирис.

— В никакъв случай! Никога няма да има мир между нашите семейства, докато той е жив, въпреки рицарските чувства, които така бомбастично изрича моят брат. Обичам брат си, но няма да се придържам към прошката, която му е дал. Не, никога. Ще преровя тази къща, докато открия Озирис и той премине през Бездната Скаганаук!

— Като Анубис ли?

— Не! Анубис ми избяга! — разнася се вик. — За известно време.

После Тайфон се изправя на задните си крака, появяват се пламъци и той изчезва.

Врамин замахва с бастунчето си, сякаш обезглавява някаква маргаритка, и прозорецът се затваря.

— Анубис е още жив — съобщава Мадрак, като поглежда през рамо.

— Очевидно.

— Какво ще правим?

— Ще продължим да изучаваме как функционира Дома на мъртвите.

— Искам да си почина.

— Както искаш. Намери си някоя близка камера и почивай. Знаеш къде е храната.