Създания от светлина и мрак [bg]

Главата му е глава на черно куче, а червеният му език се стрелва напред и се свива.

— Ти ли си? Как успя да се скриеш от Врамин и да избегнеш Тайфон?

— Аз съм в моя Дом. Ще минат много векове, преди някой да изучи всичките му тайни.

Мадрак се изправя и неговата тояга-жезъл се завърта в ръцете му.

— Не ме е страх от теб, Анубис. Сражавал съм се по всички страни и места, където човек може да поеме Словото. Пратил съм дузина в този Дом и сега идвам като победител, нежели като жертва.

— Мадрак, победили са те много отдавна, но едва сега ти проумяваш този факт.

— Замълчи, куче! Разговаряш с този, който държи твоя живот в ръцете си.

— А ти разговаряш с този, който държи в ръцете си твоето бъдеще.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти спомена, че Сет отново тръгва на бой с Безименното, така ли е?

— Вярно е. И когато Безименното бъде унищожено, ще настъпи хилядолетието.

— Ха! Проповеднико, запази метафизиката за себе си. Отговори ми на един друг въпрос, а в замяна ще ти кажа нещо действително приятно.

— Какво е то?

Анубис прави крачка напред и осакатената му ръка се люшва встрани.

— Кажи ми за ръкавицата на силата.

— Това ли? — казва Мадрак, вади изпод дрехата си една рицарска ръкавица и я слага на дясната си ръка.

— Когато се сдобих с нея, помислих си, че цели светове могат да бъдат спечелени за вярата с нейна помощ. — ръкавицата стига до лакътя и покрива неговото рамо.

— Не знаех, че Уаким е бил Сет. Бях изкушен от мисълта да я запазя за себе си. Замених я със собствената си растяща ръкавица. Подобна вещ се среща често в някои краища на Средните светове. Изглежда тази придава необичайно могъщество, докато другата само предпазва. — Ръкавицата вече се разпростира върху гърба и гърдите му.

— Бих искал да те цункам по дебелите бузки! — оповестява Анубис. — Защото сега шансът на Сет срещу Безименното е по-малък. Как добре си обмислил измяната си! Отче, ти си бил по-хитър, отколкото бих предположил!

— Излъгаха ме и бях подложен на изкушение…

— Вече нищо няма да бъде правено за твоя сметка. Никога! Сега ти си притежател на ръкавицата и аз ти предлагам съюз…

— Назад, куче! Не си по-добър от другите! Имам нещо, което ти трябва, и затова внезапно задникът ми се превърна в уханен прицел за целувки. А, не! Каквото и да правя с новопридобитата си мощ, правя го само за една личност: моята!

— Предлаганият от мен съюз ще бъде изгоден и за двамата.

— Достатъчно е само да вдигна тревога, и така ще те притиснат, че цялото ти коварство няма да ти помогне да се освободиш. Стига само да завъртя тоягата си както трябва, и мозъкът ти ще украси стените. А сега те слушам, остроезичнико, но не забравяй какво ти казах.

— Ако Озирис е още жив — казва Анубис, — и ние успеем да го намерим, ставаме трима — може би заедно ще успеем да смажем Тот.

— Убеден съм, че Озирис е жив, въпреки че не мога да кажа още колко му остава. В този миг Тайфон го преследва из Дома на живота.