![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Той изкрещява така ужасно, че дори Анубис отстъпва крачка назад.
После звукът в гърлото му преминава в смях.
Вдига ръка.
— Млъкни, куче! Ти си ме използвал! О, как само си ме използвал! Хиляда години си ме учил как да си послужа със смъртта, за да убия моя син и баща, без да трепне окото ми. Но сега ти виждаш пред себе си Сет Унищожителя и твоите дни са преброени!
Очите му пламват през мрежата, която покрива цялото му тяло, и той се издига прав над пода. От жезъла, който държи в ръката си, изскача лъч от синя светлина, но Анубис бързо изчезва, сподирен от едва чут вой.
— Сине мой — казва Сет и докосва рамото на Тот.
— Сине мой — казва Принцът и навежда глава. Зад тях гаснат точките от зелен пламък.
Нещо тъмно вие някъде в светлината, някъде в нощта…
ДУМИТЕ
Подбно хоросан
са думите,
стоящи помежду ни
за разделение и връзва
на частите от нашата постройка.
И те да бъдат произнесени,
да хвърлят сенките си в страницата,
е акт на свързване на общи страсти,
и опознаване от теб / от мен
на нашата еднаквост, от кожата ни скрита;
издига то възможни катедрали, посочващи безкрайността с върха си.
Защото днес е, щом настъпи утре
и ако липсва капката.
която е всевечност,
блестяща в края на перото.
тогаз мастилото на гласовете ни
огражда ни като нощта без край
и хоросан бележи рамката на нашите килии.
— Какво значи това? — пита лорд Уискеаг Червения, излязъл с двайсет мъже да вдигне Граничната област срещу Дилуит от Лигламенти.
Отрядът му се навежда през мъглата към скалата, където са издълбани думите.
— Господарю, чувал съм за тези неща — отбелязва неговият капитан. — Това са писания на поета Врамин, който публикува по следния начин: запокитва стиховете си в най-близкия свят и където паднат, те сами се записват върху възможно най-твърдата повърхност. Той се хвали, че е писал притчи, проповеди и стихове върху камъни, листа и потоци.
— Наистина ли? Е, какво означава това писание? Можем ли да го приемем за добро знамение?
— Нищо не означава, господарю, защото всеобща тайна е, че той е и откачен, също като съществата, които яздим, но когато са разгонени.
— Е, тогава ще се изпикаем върху него и продължаваме по нашата си военна работа.
— Много добре казано, господарю.
СЯНКА И МАТЕРИЯ
— Ти ли си, тате? — пита черната конска сянка от стената на замъка.
— Аз съм, Тайфон.
— Татко!
Раздава се разкъсващ ушите звук, след което сянката отронва:
— Анубис обяви, че си загинал!
— Излъгал е. Озирис трябва добре да е владеел Чука, когато заявява, че е спасил вселената, тъй като аз изгубих битката.
— Вярно е — казва Принцът.
— Въпреки всичко аз не загубих, а спечелих. Той целеше да убие мен, а не Безименното.
— Как успя да оцелееш?
— Рефлекс. Влязох във фуга, когато се стовари ударът. Закачи ме съвсем малко, а Анубис ме намерил и спасил, след като ме съживил в своя Дом. Разхвърлял всичко, останало от мен, из Средните светове. После ме подготви като свое оръжие.
— За да убиеш Тот, нали?
— Точно такава задача ми възложи.
— Тогава ще умре! — избухва Тайфон и се изправя на задните си крака.
— Престани, братко — казва Принцът. — Той не успя, а ние все още можем да ползваме кучето…
Черната конска сянка вече е изчезнала и Принцът навежда глава.
После поглежда към Сет.
— Дали да не го догоним и спрем?
— Защо? Анубис е живял хиляда години повече. Нека сега сам пази себе си. А как ще спрем Тайфон? Дори да го стигнем, никой не може да го озапти, когато го налегне лудостта.
— Вярно е — казва Принцът и се обръща към Врамин:
— Ако ще ми служиш по-нататък, мой бивш Ангел от Седмата Станция, върви в Дома на мъртвите. Скоро там ще има нужда от някой, който умее да управлява цялата тамошна машинария.
— Тайфон беше Господар на Дома на огъня — казва Врамин.
— Вярно е, но се боя, че не ще остане в Дома на мъртвите, след като си отмъсти. Ако добре познавам брат си, той ще тръгне да търси оня, който бе владетел на Чука. Ще тръгне след Озирис.
— Тогава отивам в Дома на мъртвите. Мадрак, ще ме придружиш ли?
— Ако Принцът няма нужда от мен.
— Не, нямам. Можеш да отидеш.
— Господарю — казва Врамин, — много мило от твоя страна да ми се довериш отново, след като знаеш за моята роля във Войните на Станциите…
— Онези времена отминаха и ние сме други хора, не е ли вярно?
— Надявам се и… благодаря.
Принцът скръства ръце и свежда глава. Врамин и Мадрак изчезват.
— Как мога да ти помогна? — пита Стоманения Генерал.