Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
„Съвземи се, Джек — каза си той. — Те са кралско семейство, но не са твоето кралско семейство.“ Не можа да се съвземе. Те наистина бяха кралско семейство. Това стигаше, за да унищожи по-голямата част от неговото собствено аз.
— Пристигнахме — каза херцогът, след като зави надясно през една отворена врата. — Това е музикалната стая.
Тя имаше размерите на хола в къщата на Райън и май беше единственото нещо, сравнимо с някоя част от неговия дом на Перигрин клиф, който струваше триста хиляди долара. Таванът тук беше по-висок и очертан с ивица от златни листа. Райън прецени, че вътре има тридесетина души. В момента, когато влезе, разговорите спряха. Всички се обърнаха и се вгледаха в него — Джек беше сигурен, че са виждали херцога и преди — и в странната му гипсова превръзка. Изпита страхотно силно желание да се махне оттук. Нуждаеше се от напитка.
— Извинете ме за момент, Джек, трябва да ви оставя. Ще се върна след няколко минути.
„Много благодаря — помисли Райън и кимна учтиво. — Ами сега какво да правя?“
— Добър вечер, сър Джон — поздрави един мъж в униформа на вицеадмирал от Кралските военноморски сили. Райън се опита да прикрие облекчението си. Разбира се, бяха го прехвърлили на друг попечител. Със закъснение разбра, че много хора идваха тук за първи път. Някои от тях биха се нуждаели от известна подкрепа, докато привикнат с мисълта, че се намират в дворец, и по протокол щяха да се погрижат за тях. Докато си стискаха ръцете, Джек разгледа отблизо лицето на мъжа. Имаше нещо познато в него.
— Аз съм Базил Чарлстон.
„Аха!“
— Добър вечер, сър.
Беше видял този човек първата вечер в Ленгли и придружителят му от ЦРУ небрежно беше отбелязал, че това е „БЧ“ или просто „Ч“, началникът на британската тайна разузнавателна служба, известна преди време като МИ-6. „Какво правите тук?“
— Сигурно сте жаден.
Към тях се приближи още един мъж с чаша шампанско.
— Здравейте! Казвам се Бил Холмс.
— Вие заедно ли работите, господа? — попита Райън, като сръбна от искрящото вино.
— Съдията Мур ми каза, че сте умен човек — отбеляза Чарлстон.
— Извинете, съдията кой?
— Добре, доктор Райън. — Холмс се усмихна, като привърши чашата си. — Разбирам, че сте играли футбол в американската му разновидност. Тогава бяхте в университетския младежки отбор, нали?
— В колежанския и младежкия университетски, но само като гимназист. Не бях достатъчно едър, за професионалист — каза Райън, опитвайки се да прикрие неловкостта си. „Младежки университетски отбор“ беше името на проекта, по който бяха го извикали да провежда консултации в ЦРУ.
— И вие не знаете нищо за човека, написал „Агенти и агенции!“ — Чарлстон се усмихна. Райън се вкамени.
— Адмирале, не мога да разговарям за тези неща без…
— Екземпляр номер шестнадесет лежи на бюрото ми. Добрият съдия ми каза да ви предам, че имате пълна свобода да говорите за „сигнализиращата програма за текстообработка“.
Райън въздъхна. Първоначално тази фраза трябва да е тръгнала от Джеймс Гриър. Когато Джек беше направил предложението си за „капана за канарчета“ на заместник-директора в разузнавателния отдел, адмирал Джеймс Гриър се пошегува именно с тези думи. Райън имаше свободата да говори. Вероятно. Инструкциите му от ЦРУ за сигурността не обхващаха точно тази ситуация.
— Извинете, сър, но никой не ми е казал, че мога да разговарям за тези неща.