Патриотични игри

— Аа, аз имах добри оценки по латински, но просто не си спомням нищо от него — оправда се Райън.

— Още един американски филистер31 — отбеляза Уоткинс.

Райън реши, че не харесва мистър Уоткинс. Офицерът от Министерството на външните работи очевидно му нанасяше удари, за да види реакциите му, а Райън отдавна се беше изморил от тази игра. Той си беше доволен от това, което е, и не му трябваха психиатри аматьори, както ги наричаше, за да определят личността му.

— Съжалявам. Там, където живея, малко по-различни неща са на преден план.

— Разбира се — отговори Уоткинс. Усмивката му не се беше променила нито на йота. Това изненада Джек, макар да не беше сигурен защо.

— Вие живеете недалеч от Военноморската академия, нали? Там нямаше ли някакъв инцидент наскоро? — попита сър Базил. — Четох за това в един доклад. Така и не можах да си изясня подробностите.

— Не беше терористична акция. Обикновено престъпление. Двама курсанти видели в Анаполис нещо, наподобяващо сделка с наркотици, и повикали полицията. Арестуваните били членове на местна мотоциклетна банда. След седмица някои от членовете на бандата решили да очистят курсантите. Минали покрай цивилния пазач в три часа сутринта и се вмъкнали в Банкрофт Хол. Сигурно са си помислили, че това е просто още едно спално помещение. Момчетата, които били на пост, ги забелязали, включили алармената инсталация и всичко се провалило. Нападателите се загубили — коридорите на Банкрофт са дълги около две мили — и били заловени. Случаят е федерален, тъй като това е правителствена собственост, а ФБР гледа с лошо око на хората, които се опитват да си връщат на свидетелите. Тях няма да ги има известно време. Добрата новина е, че охраната от морски пехотинци около академията е засилена, и сега е много по-лесно да се влиза и излиза.

— По-лесно ли? — попита Уоткинс. — Но…

Джек се усмихна.

— Когато охраната е от морски пехотинци, много повече врати остават отворени — постовият от морската пехота е по-добър от всяка заключена врата.

— Разбира се. Аз… — Нещо привлече погледа на Чарлстон.

Райън гледаше в противоположната посока и не можа да види какво е, но реакциите бяха достатъчно ясни. Чарлстон и Холмс понечиха да се отдръпнат. Уоткинс се отдалечи първи. Джек се обърна навреме, за да види как кралицата, която се беше появила на вратата, мина покрай един прислужник.

Херцогът се намираше до нея, а Кати дипломатично ги следваше на определено разстояние. Кралицата се доближи най-напред до него.

— Изглеждате много по-добре.

Джек се опита да се поклони — смяташе, че трябва, — без да застрашава живота на кралицата с превръзката си. Установил беше, че основният трик е човек да стои неподвижно. Тежестта на гипса го караше да се навежда наляво. Движението в кръг му помагаше да остане прав.

— Благодаря, ваше величество. Чувствам се много по-добре. Добър вечер, сър.

Когато се ръкуваш с херцога, разбираш, че насреща си имаш мъж.

— Още веднъж здравейте, Джек. Опитайте се да се отпуснете, моля ви. Съвсем неофициално сме тук. Няма да има парадна войска или протокол. Отпуснете се.