Патриотични игри

Ограничихме до голяма степен каналите им за снабдяване с оръжие, но, по дяволите, сега вземат оръжията си от отвъдната страна. Или пък си ги правят сами. Например експлозивите. Нужна е само торбичка амониева селитра, и човек може да направи достойна за уважение бомба. Не можеш да арестуваш фермер за това, че превозва торове, нали? Не е така секси, както хубавите пластични експлозиви, но е дяволски лесно да се намери. А за автоматите и по-тежките оръжия — всеки може да се сдобие с автомат „Калашников“ или с реактивни гранати, навсякъде ги има. Не, те разчитат на нашата морална подкрепа, но са много малко хората, които я дават, дори и в Конгреса. Помниш ли борбата около договореността за екстрадиране? Смайващо нещо. Тия гадове убиват хора.

— И двете страни — продължи след кратко мълчание Мъри. — Ония откачени протестанти не са по-добри. ИРА очиства някой протестант. След това доброволците от Ълстър25 изпращат кола в някой католически квартал и поразяват първата удобна цел. Голяма част от убийствата са чисто произволни. Може би една трета от убитите са хора, разхождащи се по улицата. Процесът се самовъзпроизвежда. Изглежда, нищо не може да ги спре. Освен това и ирландските полицаи също бяха считани за убийци, но на тези глупости вече не се дава ухо. Законът трябва да бъде закон за всеки — само че това се забравя твърде лесно, както при Мисисипи през 60-те години. Така е станало и в Северна Ирландия. Сър Джек Хърмън се опитва да превърне ирландската полиция в професионална. Има много хора, останали от лошото старо време, а сега идва и войската. Необходимо е. Полицаите понасят загуби от двете страни — последният е убит от протестанти. Хвърлили в къщата му запалителна бомба. — Мъри поклати глава. — Колко странно е. Аз бях там само преди две седмици. Моралът им е страхотен. Особено на младите хлапета. Не зная как го правят — впрочем знам. И те си имат своята мисия. Полицията и съдилищата трябва да възстановят правосъдието и хората трябва да видят, че те наистина го правят. За тази страна те са единствената надежда, както и някои от църковните водачи. Може би един ден разумът ще надделее, но не се надявай да стане скоро. Необходимо е дълго време. Да благодарим на Бога за Том Джеферсън26 и Джим Мадисън27, приятел. Понякога си мисля колко близо бяхме стигнали до такова сектантство. То е като война на мафиоти, в която могат да участват всички.