Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
На верандата седеше господин Дървеницер. Той беше едно дебело, червенобузесто дребосъче с плешива, розова глава. Очичките му бяха тесни като цепнатини, а вежди почти нямаше и това правеше лицето му да изглежда много весело и добродушно. Господин Дървеницер беше с широка тъмнокафява копринена пижама на бели черти, по чехли. Той седеше на масата и вършеше едновременно четири неща: 1. Ядеше бял хляб с масло. 2. Пиеше чай със сладко. 3. Четеше вестник. 4. Непрекъснато се бранеше от мухите и плюеше от отвращение, защото те се виеха като рояк около него и всеки миг кацаха по плешивата му глава или попадаха в чая му.
Господин Дървеницер вършеше всички тези четири неща с такова усърдие, че от него буквално се лееше пот. Потта се спущаше на ручейчета от плешивата му глава, течеше по бузите и по тила му и се стичаше по дебелия му врат. Това, както изглежда, не доставяше особено удоволствие на господин Дървеницер, защото той от време на време грабваше метнатата върху креслото кърпа за лице и с един замах избърсваше мократа си глава, като се стараеше да обхване едновременно и шията, после отново мяташе кърпата обратно, но преди това я повъртяваше над главата си, за да пропъди мухите.
Щом видя Фикс и Незнайко да идват към къщата, господин Дървеницер бутна настрана чашата с недопития си чай и с любопитство зачака какво ще стане по-нататък.
— Я погледнете, господин Дървеницер, улових крадец — каза Фикс, като се спря заедно с Незнайко на почтително разстояние от господаря си.
Господин Дървеницер стана от масата, приближи се до стълбището, което водеше надолу от верандата, скръсти на корем затлъстелите си ръце и почна да оглежда Незнайко от глава да пети.
— Сигурно се е хванал в капана, а? — попита той най-после.
— Точно така, господин Дървеницер. Плюскаше малини и се хвана в капана.
— Тъй, тъй — измуча Дървеницер. — Е, ще те науча аз тебе, ще ти дам да разбереш! Защо си плюскал малини, казвай де!
— Не съм плюскал, а ял! — поправи го Незнайко.
— Я го виж ти, пък се и обижда! — присмя се Дървеницер. — И дума не можеш да му кажеш! Е, добре де, кажи, защо си ял?
— Е, защо… бях гладен.
— Ах, горкичкият! — с престорено съчувствие извика Дървеницер. — Гладен бил! Е, ще те науча аз тебе, ще ти дам да разбереш! А малините твои ли са, а? Отговаряй!
— Че защо да не са мои? — отвърна Незнайко. — От никого не съм ги взел. Сам си ги откъснах.
От злоба Дървеницер едва не подскочи на късите си крака.
— Е, ще те науча аз тебе, ще ти дам да разбереш! — извика той. — А ти не видя ли, че това е частна собственост?
— Каква частна собственост?
— А бе, ти да не би да не признаваш частната собственост? — попита подозрително Дървеницер.
— Защо да не я признавам? — смути се Незнайко. — Аз я признавам, само че не разбирам какво е това собственост. У нас няма никаква частна собственост. Ние всичко сеем заедно, и дърветата садим заедно, а после всеки си взема, каквото му е нужно. У нас има всичко в изобилие.
— Къде е това у вас? Кои сте вие? Какво имате в изобилие? За такива приказки заслужаваш да те пратим май право в полицията? Там ще те научат тебе, ще ти дадат да разбереш! — ядосваше се Дървеницер, като размахваше ръце и не оставяше Незнайко да каже и дума.
Най-после той плесна с ръце и извика:
— Фекс!
Веднага от къщата изскочи дребосъче, облечено също като Фикс, само че без каскет. Щом го видя, Дървеницер щракна с пръсти и посочи пода пред себе си. Фекс моментално разбра какво се искаше от него, грабна стоящото, пред масата кресло и го постави зад Дървеницер, Дървеницер бавно се отпусна в креслото.
— Я ми доведи тук значи… — каза той. — М-м-м… Доведи ми тук Милорд!
Фекс се спусна презглава да изпълни заповедта.
— Имаш късмет, че съм добър — каза Дървеницер на Незнайко. — Няма да те изпратя в полицията. С полицията, братко, по-добре не се захващай! От полицията, дявол да я вземе, няма полза! Ни за мене, ни за тебе!
В това време се появи Фекс, придружен от голямо рунтаво куче на синджир.
— От мене да мине, аз ще те пусна — продължи Дървеницер обръщайки се към Незнайко. — Само че ти, драги, плюй си на лекичките, да не би кученцето да те поухапе… Я го развържи! — заповяда той на Фикс.
Фикс развърза ръцете на Незнайко.
— Хайде, бягай сега, какво се маеш? — каза Дървеницер. — Или искаш да насъскаме кучето? Е, хайде, Фекс, пусни кучето!
Незнайко видя, че работата приема съвсем нежелателен обрат и с всичка сила хукна да бяга. В същото време Фекс отвърза синджира и рунтавият пес погна Незнайко.
— Дръж, Милорд, дръж! — радостно изкрещя Дървеницер и запляска с ръце.
Незнайко видя, че кучето го настига, и внезапно зави настрана. Кучею по инерция полетя нататък. И всеки път, когато Милорд се приближаваше до него, Незнайко повтаряше тази маневра, така че кучето не успя нито веднаж да го ухапе. Те бягаха около къщата по цветните лехи. Изтръгнатите с корен маргаритки, лайкучки, градински теменужки и лалета просто хвърчаха изпод краката им във всички посоки.