Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Дръж го, Милорд! — викаше, та се късаше Дървеницер. — Какво се бавиш? Не можеш ли да се справиш с един нищо и никакъв крадльо? Дръж го! Ах, ти, хапльо такъв! Ще те науча аз тебе, ще ти дам да разбереш!… Ей, Фекс!
— Какво ще заповядате, господарю? — поклони се почтително Фекс пред Дървеницер.
— Моментално ми доведи тук… м-м-м! Доведи ми тук Цезар!
— Слушам! — измърмори Фекс и се спусна нанякъде.
След малко той доведе един жилав пес без опашка, с дълги слаби крака и къса кафява козина.
— Пусни го! — извика Дървеницер. — Хайде, Цезар, дръж го!
Щом видя, че на Милорд пристигна подкрепление, Незнайко хукна да бяга надолу по хълма и заподскача по лехите с ягоди. Двете кучета тичаха след него направо през лехите и безжалостно тъпчеха ягодите.
— Какво правят? Какво правят те? — изрева Дървеницер и се завтече надолу, хванал с две ръце плешивата си глава. — Те ми унищожават ягодите! Цезар, Милорд, дръжте го, да го вземат мътните! Обкръжете го! Преградете му пътя!… Ех, че будали, ех, че глупаци, идиоти такива! Двама изкуфели тъпаци не могат да се справят с един изкуфял тъпак!… А вие какво сте зяпнали? — кресна Дървеницер на работниците. — Хванете го!… Стоят и се смеят, идиотите! Аз ще ви дам да разберете!
Дребосъчетата оставиха работата си и се спуснаха след кучетата. Дървеницер веднага разбра, че нищо добро не чака ягодите му.
— Назад! — изкрещя той. — Аз ще ви науча вас как се тъпчат ягоди, ще ви дам да разберете!
Дребосъчетата прекратиха преследването Дървеницер се спусна сам да гони Незнайко, но кракът му попадна в капан.
— Какво е това? — изпищя той, като се превиваше от болки. — Ей, Фикс, Фекс, какво сте зяпнали, заплеси такива! Ще ви науча аз вас, ще ви дам да разберете! Наслагали навсякъде капани! Освободете ме, злодейци такива, иначе не зная какво ще стане с вас!
Фикс и Фекс се затичаха да му освободят крака от капана. В това време Незнайко, Милорд и Цезар пренесоха полето на своята дейност от лехите с ягоди върху лехите с краставици й домати. За една минута всичко беше стъпкано и вече трудно можеше да се познае къде са расли краставици и къде — домати.
— Олеле-е!… Но какво правят те там? — извика Дървеницер, почервенял от яд. — Ей, Фикс, Фекс, какво зяпате, заплеси такива. Веднага донесете тук пушката, ще го убия като куче аз него, ще му дам да разбере!
Фикс и Фекс моментално изчезнаха и след малко се върнаха с една пушка.
— Застреляйте го! — крещеше Дървеницер и от устата му захвърчаха слюнки. — Нищо няма да ми направят!
Фикс, в чиито ръце беше пушката, се прицели и гръмна. Куршумът изсвири на две крачки от Незнайко.
— Че кой стреля така? Кой стреля така? — извика ядосано Дървеницер. — Я ми дайте пушката! Ще ви покажа аз как трябва да се стреля!
Той грабна пушката от Фикс и гръмна, но улучи не Незнайко, а Цезар. Горкият пес изквича диво. Той подскочи нагоре, направи салтомортале във въздуха, падна по гръб и тъй си остана да лежи с вдигнати нагоре крака.
— Ето, виждате ли, тъпаци! — извика Дървеницер, като се улови за главата. — Заради вас убих кучето!
Щом видя, че работата дойде до стрелба, Незнайко се затича към оградата, напрегна всички сили и я прескочи.
— Ах, така ли! — извика задъхан от злоба Дървеницер. — Няма да ти се размине току-тъй! Ще те науча аз тебе, ще ти дам да разбереш!
Той разтърси заканително юмрук над почервенялата си от злоба плешива глава, изплю се ядосано и си влезе в къщи, за да пресмята загубите, които му беше нанесъл Незнайко.
Девета глава
Как Незнайко се среща с Фигел и Мигел
След като се спаси от преследването, Незнайко с все сила се понесе по улицата, от двете страни на която се издигаха високи огради. Иззад оградите се разнасяше непрекъснат кучешки лай и на Незнайко му се струваше, че свирепите кучета продължават да го гонят. В страха си той дори не забелязваше нищо наоколо и малко по малко почна да идва на себе си, когато се намери на оживена улица. Чак сега той се огледа назад и видя, че кучетата, които го бяха изплашили, ги нямаше зад гърба му. По тротоарите наоколо крачеха лунни дребосъчета: никой не тичаше наникъде, никой никого не преследваше, никой не проявяваше враждебно отношение към Незнайко. Тук вече нямаше безкрайни дъсчени огради. От двете страни на улицата се издигаха високи здания, в чиито долни етажи се помещаваха различни магазини.